„Домът е там, където е сърцето” (изд. „Робертино”) е детска книжка, която ще се хареса не само на малките читатели, но и на всички възрастни, които някога са изпитвали симпатии по метални герои, демонстриращи истинска човечност. От Тенекиения дървар и Тик-Ток, до Железния гигант и УОЛ-И, историите за подобни персонажи винаги са ми допадали, ето защо имах предчувствието, че и картинната книга на Хайди и Даниъл Хауърт също ще е точно по мой вкус, но… Оказа се, че тя надмина очакванията ми и нищо не бе в състояние да ме подготви за очарованието на малкото червено роботче, което смело поема грижата за една застрашена гора и нейните обитатели.

В това бъдеще машините, управлявали по-голямата част от нашата планета, отдавна са престанали да функционират и природата отново си е възвърнала света. Отдавна забравен и скрит в студена и тъмна пещера, Малкия робот беше отново намерен. Животните бяха много уплашени, когато го откриха. Студената тъмна пещера беше суха и скрита, така че той беше също толкова съвършен, колкото в деня, в който беше скрит. Само няколко парчета от него липсваха. Не помнеше нищо за това кой е и колко дълго е спал и се нуждаеше от помощ. Липсващите парчета трябваше да бъдат намерени, за да се поправи. За негова радост, на помощ му се притичват много малки същества с големи сърца. Как ще му помогнат те да се поправи и как се вписва в свят, който го е оставил? Как разбираш кой си, когато не можеш да си спомниш откъде си дошъл? И как се чувстваш, когато осъзнаваш, че това, което някога си бил, може да е било това, което е навредило на света на новите ти приятели? С тях той може да успее да разбере миналото си, но най-важното е да им помогне да оформят своето бъдеще.

„Домът е там, където е сърцето” е заглавие, което автоматично ни кара да очакваме мелодрама и трогателен финал, но с нищо дори не загатва, че всъщност ни предстои да прочетем една смела, дори може би постапокалиптична приказка, развиваща се в едно бъдеще, в което „животът е намерил начин”. Симпатичното роботче се оказва отново на крака, но изглежда, че неговите създатели отдавна не са наоколо. Роботчето е посрещнато от група животни, но сред тях далеч не всички се радват да го видят в изправност…

„Той е машина. Няма сърце, няма и чувства…”

Хайди и Даниъл Хауърт са направили нещо много интересно и интелигентно. Те са подбрали шепа уж типично изглеждащи персонажи (пухкави животинки, пъстри птички, симпатично роботче…), предразполагат ни към нещо забавно и познато, но всъщност разказват съвременна, актуална история, която макар и да се развива под формата на приказка, носи някои отличителни черти на добра научна фантастика. Екологични и дори екзистенциални теми са засегнати умело и разбираемо, с усет към потребностите и все още оформящия се мироглед на най-младата аудитория. Посланията и храната за размисъл не натежават ни най-малко, те са зрънца, оставени от сюжета, които деца и родители могат да изберат да последват и да открият контекст за диалог относно съдбата и бъдещето ни, начинът, по който се отнасяме към природата, и шансът за промяна, който не бива да пропускаме.

Илюстрациите на Даниъл Хауърт наистина галят окото. Оцветяването е прекрасно, рисунките са изразителни, интригуващи и пълни със слънце и настроение.

Още за книгата: https://robertino.bg/product/domat-e-tam-kadeto-e-sarceto

One thought on “„Домът е там, където е сърцето” от Хайди и Даниъл Хауърт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s