„Ана Ана: Пеперуди, люляк и диви ягоди” от Алекси Дормал и Доминик Рок

Когато бях малък, комиксите в България бяха доста по-рядко срещани, отколкото са сега. Закачих края на списание „Дъга” и началото на „Мики Маус”, но без интернет и поръчки от чужбина, комиксите бяха нещо екзотично и едва ли не апокрифно, а всеки досег с тях беше едно малко събитие. С приятелите ми попивахме жадно всеки панел на издания, достигнали до нас на всевъзможни езици, повечето от които не говорехме. Мечтаехме за време, в което приключенията на Батман и Спайдър-Мен ще са на една ръка разстояние. И през ум не ми е минавало, че ще дойде време, в което ще съм се пренаситил на мускулестите супергерои, а една от любимите ми комикс-поредици ще се окаже посветена на… малко русокосо момиченце и бандата й от плюшени играчки! Невероятно, но факт! Както е вече факт и новата девета книжка от същата тази поредица – „Ана Ана: Пеперуди, люляк и диви ягоди” (изд. „Пурко”).

И не, уводните думи на статията не са никак преувеличени. С течение на времето достъпът до всевъзможни комикси стана значително по-лесен и човек можеше вече да подбира и събира. Оказа се, че в един момент най-големите западни издателства до голяма степен ме изгубиха като читател заради шаблонните истории и постоянното търсене на нови сензации, с които да държат читателския интерес, вместо чисто и просто да дадат повече свобода на авторите и да създадат нещо ново. За да задоволя глада си за комикси и графични романи, започнах все по-често да се обръщам към по-малки издателства и независими автори, търсейки нещо по-смело, подходящо за всички възрасти, което не разчита единствено на екшън, насилие и прилепнало трико, за да се продава. Така открих заглавия като „Bone” на Джеф Смит, „Amulet” на Казу Кибуиши, „Akiko” на Марк Крили, „Korgi” на Крисчън Слейд и още ред други. Но… трябваше да мине още време и да се появи българското издателство „Пурко”, за да открия „Ана Ана” на Алекси Дормал и Доминик Рок, за което дължа искрени благодарности на Десислава Йорданова.

В случай, че все още не сте попадали на поредицата, нека да ви светна малко по темата. Ана Ана е малко момиченце с буйни руси коси и още по буйно въображение. Тя е заобиколена от цяла трупа верни плюшковци, които задължително участват активно във всяка една от книжките. Темите са разнообразни и се въртят около теми, които присъстват в ежедневието на малките деца, но и в спомените на всеки, който пази детското в себе си. От страха от тъмното и неохата пред къпането, до готварски експерименти, които оставят кухнята с вид на бойно поле. Много готино е как понякога, типично по детски, малката Ана Ана влиза в ролята на родител и започва да говори назидателно на играчките си, които са представени съвсем одухотворено, сякаш до една са живи същества.

Много се радвам, че тази така симпатична и слънчева серия се приема добре и номерацията на издадените на български книжки бързо догонва оригиналните френски издания. Деветата книжка „Ана Ана: Пеперуди, люляк и диви ягоди” отново засяга проблем, пред който понякога хлапета и родители се изправят по един или друг начин. Телевизията може да е пристрастяваща, а ефектът на анимационните филмчета – направо хипнотизиращ. Плюшковците предпочитат да седят пред екрана вместо да излязат на чист въздух. Светът в кутийката сякаш е станал по-интересен от този навън и е нужно нещо, което да накара приятелите да оставят пасивното съзерцаване на чужди приключения и да излязат, за да преживеят свои собствени. И така, заформя се лов на съкровища, но… накрая се оказва, че истинското съкровище, което нашите познайници откриват далеч не е скрито в сандък и заровено в земята.