Обичам книги, в които нечий ум започва да прозира отвъд сивотата на ежедневието и да търси алтернатива. Книги, в които млад герой поставя статуквото под въпрос. Книги, в които някое от колелцата на механизма започва да недоволства от мястото си и не иска да продължава да се върти послушно, докато зъбците му се изхабят и бъде заменено със следващия идентичен чарк. Книги, в които бунтът срещу системата не е самоцелна проява на инат и младежка прищявка, а извира от дълбокото усещане, че нещо просто не е както трябва, и би трябвало да може да се живее и иначе. Но борбата за алтернатива и нов, собствен път далеч не е присъща само на подрастващите. Ето защо и „Черните камъни” (изд. „Жанет 45”) на Хюс Кайер не е чисто юношеска книга, а силна и смислена, будеща съзнанието литература за мислещи читатели. Последният издаден у нас роман на един от любимите ни писатели идва отново в прекрасен превод на Мария Енчева и с ударните концептуални илюстрации на Люба Халева.

Сюжетът на „Черните камъни” е художествена условност, която позволява на автора да изкаже послания и идеи по невероятно въздействащ и запомнящ се начин. Не бива да се издава прекалено много, за да не се разваля удоволствието от откриването на този мрачен, дистопичен свят на търговци и каменоломци, виещи кули и преследващи химери, вкарващи всяко следващо поколение в калъпа на изкривената си култура, но… ако желаете да научите повече преди да прочетете романа, просто гледайте поместеното малко по-долу видео. Аз ви съветвам да го прескочите и просто да прочетете книгата при първа възможност (и при подходящата настройка).

Макар и много различна, като тип усещане и преживяване, като емоция след края на прочита, „Черните камъни” ми напомни на „Пазителят” на Лоис Лаури. Това беше една по-различна, по-необичайна и същевременно много по-грабваща и смачкваща история. „Черните камъни” спокойно влиза в Young Adult категорията, но е на светлинни години от всякакви комерсиални YA бестселъри, експлоатиращи модерни тропи и познати шаблони. Кайер не залага на екшън, динамика, приключения и романтика. Напротив. Той е изхвърлил от романа си почти всички елементи, които тийн аудиторията би очаквала… и все пак, потопите ли се веднъж в сюжета, няма да можете да не продължите.

Работата е там, че с липсата на типичните за съвременните дистопии бързо темпо, объркани чувства и любовни многоъгълници, „Черните камъни” се превръща в една смазващо реалистична история, при все, че всичко се случва в едно неопределено някъде там. Животът на героите тече тягостно и неумолимо, няма окриляващи ментори, няма героичен прилив на адреналин в лицето на злото… Но има безкомпромисна атмосфера и осезаемо усещане за това какво е да живееш живот, който не ти принадлежи. Какво е да си роден под сянката на режим, в който си просто брънка от веригата, една от работливите мравки, изпълняващи своята роля. Без изкуство, без лична цел, без изход и без надежда.

В „Черните камъни” са засегнати повече теми, отколкото могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Кайер е направил нагледна дисекция на един измислен режим, на едно хипотетично общество, но дори не е нужно да поглеждаме зад фасадата на Кулата, за да се досетим  какво символизира тя. В сърцевината си, „Черните камъни” може да бъде аналог на обстоятелства, които са се повтаряли десетки пъти в различни исторически периоди и географски ширини. Включително тук. Включително сега.

Още за книгата: https://books.janet45.com/books/1424

Хюс Кайер (1942) е един от най-популярните писатели в Нидерландия както за деца, така и за възрастни. Няколко поколения са отраснали с неговите книги. Носител е на многобройни награди, включително на Германската награда за детска литература (два пъти), на най-голямата нидерландска детска награда „Златен калем“ (четири пъти) и на Нидерландската национална награда за детска и юношеска литература. През 2012 Кайер печели „Астрид Линдгрен“, навярно най-престижната награда за детска литература в света. Книгите му са преведени на много езици, а някои от творбите му са превърнати в театрални постановки и се ползват с огромен успех.

Безкомпромисната гледна точка на детето винаги присъства в творчеството на Кайер, но в същото време посредством своите млади герои той рисува прозорлива картина на света на възрастните. Неговата загриженост се разпростира над социалната и религиозна тематика, а в сърцевината на книгите му е посланието за толерантност, разбирателство и човеколюбие.

„С непредубеден поглед и проницателен интелект, Хюс Кайер описва както проблемите, пред които е изправено съвременното общество, така и големите житейски въпроси. Уважението към децата в творчеството му е толкова очевидно, колкото и отхвърлянето на нетърпимостта и потисничеството. Кайер съчетава сериозна тематика и остър като бръснач реализъм с топлина, елегантен хумор и визионерски полет на въображението. Неговият непринуден, ясен и прецизен стил е благодатна почва за дълбоки философски проникновения и изящна поетична изразност.“ – Из обосновката на журито на Мемориална награда „Астрид Линдгрен“ (2012)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s