Превърналите се в класика романи на Павел Вежинов „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” се завърнаха едновременно. Като прегърнати през рамо верни приятели, историите идват заедно в една обща корица с илюстрация на Дамян Дамянов и логото на изд. „Сиела”.

„Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението – това Приключение, към което всички деца се стремят и измислят, независимо дали става дума за разбойници, пирати, шпиони, диверсанти, престъпници, бандити… След толкова години на мен отново ми беше забавно. Дано така е и за съвременните читатели.” – Павлина Делчева-Вежинова

В едни други, по-различни времена… Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри – и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях. „Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие.

Да, тази анотация може би звучи леко като „Преди много, много време в една далечна галактика…”. Знам, знам, ще ме погнете с „Ненко, ти пак ли с твоите „Междузвездни войни”, но изслушайте ме докрай. Сравнението изплува в главата ми не просто заради подобните встъпителни думи на задната корица на книгата на Павел Вежинов. Знаете ли какво е общото между „Междузвездни войни” и „Следите остават. Произшествие на Тихата улица”? Че са завладяващи истории, които грабват децата, дори да ги захвърлят в някаква странна, непозната за тях реалност, и детайлите във фона около героите да не са им напълно познати. Не говоря за читателите на възраст, които ще открият сладка носталгия по детството си в тези  сюжети. Говоря за съвременните деца, онези които ИМАТ смартфони и СЛЕДЯТ в захлас новите интернет знаменитости. Говоря за онези, които не се крият в люляковите храсти, когато трябва да следят улицата, а инсталират уебкамери и пускат в действие дрон. Нека си го кажем направо, за децата животът преди раждането им е абстракция, която е на светлинни години, а разказите на възрастните са по-скоро калейдоскоп, отколкото телескоп. Но в случая това няма чак такова значение.

Защото когато героите са истински, когато емоциите и душевността им са ти близки, тогава няма значение дали приключенията им се случват днес, вчера, през соца или на друга планета. Сцената остава на заден план, напред изплуват посланията. Ще си позволя да цитирам Христо Блажев, който казва: „Това са книги, писани от дете по душа за деца по душа – и възрастта няма значение.”

А както казва и инспекторът на Павел Вежинов: „Детската душа е нещо безкрайно интересно! Интересно и богато…”

Все се надявам, че деца и тийнейджъри днес също ще посягат не само към съвременните нашумели поредици, но и към онези, за които на мене ми се струва, че са извън времето и би трябвало да им харесат. „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” са не просто прекрасно приключение с криминален елемент, български отговор на Кале Бломквист и Емил Тишбайн. Те са доказателство, че човечността е една и съща, дори когато е принудена да се съобразява с обстоятелствата, а талантът, дори когато е притиснат от режим и власт, ще расте винаги, като зеленина между плочките.

Още за изданието: http://ciela.bg/books/book/sledite-ostavatproizshestvie-na-tihata-ulitsa/3123

Ревю в „Книголандия”: http://knigolandia.info/book-review/lili-sledite-ostavat/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s