След като издадоха продълженията на оригиналната трилогия „Мъглороден”, от „Студио Арт Лайн” се погрижиха новото поколение фенове да има достъп и до началото на знаменитата поредица. Едно от основните средства за борба със скука, застой вкъщи и спазване на дистанция през 2020 се оказа преизданието на третата мъглородна книга – „Героят на времето”. Уникална кулминация на една от най-запомнящите се саги в съвременното епично фентъзи, „Героят на времето” е истински вихър от битки и емоции, с какъвто малко жанрови книги могат да се мерят.

Убийството на лорд Владетеля слага край на Последната империя. Изглежда правилно – но дали е така? Защото сега, когато мъглите се завръщат и са много по-пагубни, когато зачестяват саждопадите и трусовете стават все по-мощни, Вин и Елънд започват да се съмняват. Преди много-много време на Гибелта – едно от древните същества, създали този свят – било обещано правото да го разруши. Сега, когато Вин е подмамена да я освободи при Кладенеца на Възнесението, Гибелта очевидно смята да осъществи замисъла си.

Заключителната част на трилогията изпълнява всички обещания, дадени в първите две книги. Разкриват се безброй тайни, обясняват се събития, заложени още в първите глави на серията, а изненадите и неочакваните обрати засипват читателя като фойерверк. Всичко това води до финал, който няма равен на себе си по дързост и оригиналност, финал, който ще ви накара да се почувствате, сякаш се пробуждате от невероятен сън.

Няма думи за подобна книга. Сандерсън е надминал себе си с една наративна експлозия, която ще запокити съзнанието ви в центъра на мъглите, в един добре организиран хаос от заплетени сюжетни линии, покъртителни обрати и безпощадно изцедени персонажи.

Типично за „дебелите” книги на Сандерсън, и този път авторът си е позволил разточително встъпление, което аха-аха да заиграе по нервите ви, особено ако сте от по-нетърпеливите, търсещи бърза развръзка читатели. Но ако сте преборили първите два тома и сте стигнали до „Героят на времето”, сигурен съм, че противното би ви учудило. Познаваме Сандерсън – той обича най-напред да оформи една хубава, голяма, масивна снежна топка, преди да я търкулне с бясна скорост надолу по хълма и да помете всичко като лавина.

Саждите са погребали всичко, светът тъне в пепел и смърт, и изглежда, че плановете на Гибелта могат да бъдат леко забавени, но не и спрени… Но историята познава случаи, в които пешките достигат до края на полето и се превръщат в мощни оръжия. „Мъглороден” се доказва като перфектно изградена вселена, населена с търпящи постоянно развитие персонажи. Изпитанията, на които авторът ги подлага служат като тест на воля, морал и идеализъм. Някои ще се пропукат, други ще блеснат… Авторът добавя нови и нови пластове към героите си, разкривайки на читателите неподозирани нюанси от характерите и мотивацията им. В това се крие и една от главните причини за огромното удовлетворение, което носи прочитът на „Героят на времето”. Почитателите на Вин, Елънд и Сейзед ще могат да им се наситят подобаващо.

Не бих посмял да издавам никакви детайли от финала на „Мъглороден”, но едно ще кажа със сигурност – много от читателите ще усетят как очите им се пълнят със сълзи. А ако все пак „Героят на времето” не ви стига и жадувате за още нещичко от Сандерсън… От изд. „Студио Арт Лайн” продължават героично да издават книгите му, при това за рекордно кратко време.

StarКнижар

Още за  книгата: https://artline-store.net/product/635/geroyat-na-vremeto-magloroden-kniga-3.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s