Седяха си Ставри и Прокопи под навеса до контейнера за смет, мърдаха си пръстите на краката и се чудеха какво да правят. Аз пък си седях пред компютъра (достатъчно стар, за да бъде до контейнера за смет), мърдах си пръстите на краката и се чудех как да ви разкажа за тяхната необичайна и страшно приятна книга. В крайна сметка обаче, освен пръстите на краката, размърдах си малко и пръстите на ръцете (дали съм си размърдал и мозъка е спорно)… И ето какво реших да споделя за творението на Ана Стоилова (автор), Мая Лилова и Бела Лилова (илюстрации).

Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете – ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки недоразумения, прости обяснения на сложни казуси и мъдри заключения. Всичко е лесно, когато умееш да бъдеш приятел. И когато в небето над теб прелита ято чавки – сутрин на север, а вечер на юг.

stavri_i_prokopi_1_

Мълвата за Ставри и Прокопи достигна до мене още миналото лято. По онова време „Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами” беше все още в процес на редакция, та именно от моята редакторка в изд. „Хермес”, Деметра Димитрова, научих за друга предстояща книга. Там е работата обаче, че наистина не можех да си представя що за книга ще да бъде това. Разбрах, че главните герои, Ставри и Прокопи са две кучета, и действието е предадено през техните очи, разбрах още, че ще има и цветни илюстрации… Супер, казвам аз, не пропускам детска книга. Но се оказва, че тази нямало да бъде детска. Щяла да става и за по-големи деца, но не е типично детска. После научих подзаглавието – „Истории до контейнера за смет”. Нещо тука започна да ми понамирисва, да не е сега пък нещо сатирично, някакви социални алегории, така де, контейнери, смет, бездомни кучета… Натам бият нещата май. Не, не, и това не е, много топла, много затрогваща книга, много оригинална… Тъй или иначе, колкото повече неща научавах за книгата, толкова повече въпроси имах за нея, и съдейки по отговорите, явно толкова по-грешни се оказваха и моите предположения. В крайна сметка, чисто и просто обещах, че ще прочета книгата при първа възможност и зачаках излизането й с любопитство.

84284324_156172905850369_7144786888417607680_o

Разказвам ви всичко това, защото наистина НЯМА да разберете що за книга е „Ставри и Прокопи” преди да я прочетете. Мога да ви говоря до утре за нея, и вероятно ще си изградите грешна представа. В крайна сметка „кучешки истории за човеци“ май си остава най-доброто описание на книгата, на което съм попадал.

Не мога и да ви обещая, че ще ви хареса, но мога пък да ви уверя, че аз лично я харесах много. Толкова много, че всъщност я препрочетох, при все дългия списък с нови заглавия, чакащи ред. (Не насмогнах да напиша текст за книгата още преди месеци, а сега, когато реших да си я поприпомня, за да я представя на блога, взех че си я припомних от началото до края.) Знам също и че поради ред причини доста издателства биха подминали ръкописа, тъй като това е една по-различна, нетипична книга, и се изисква първо усет, и второ смелост, за да разпознаеш качествата на подобно произведение, и за да застанеш зад неговото реализиране.

harry potter1

Самият факт, че имаме четириноги протагонисти в една не-(само)-детска книга би било достатъчно, за да накара някои издатели да вдигнат ръце от „Ставри и Прокопи”. Също така, това е една от онези книги, в които се говори „за всичко и нищо конкретно” едновременно. Всяка история е предадена през специфичния кучешки мироглед на главните герои, а той е едновременно забавно наивен, но и изненадващо проницателен. Изпод навеса до контейнера за смет двете кучета наблюдават света от различен ъгъл и тяхната перспектива върху кварталните дела и живота изобщо си заслужава да бъде споделена.

Ставри някога е имал Дедо, който е бил професор. Покрай него Ставри се е научил да чете преди Дедо да си отиде от този свят и Ставри да се озове на улицата. Прокопи пък винаги си е бил улично куче. Когато е бил малък е погълнал Глад и оттогава той живее в корема му. Съдбата е срещнала двете кучете, приятелството ги е свързало, а дните им са изпълнени с големи и малки приключения от всякакъв характер. Ставри и Прокопи имат много колоритни четириноги познайници (и кучета, и котки…), а покрай тези от тях, които са „домашни” или „опитомени”, мяркаме съответно и прилежащите човеци. Постоянно се усмихвах на определенията и обръщенията, които животните имат за хората. За котката от офиса, хората, с които тя споделя пространството са „колеги”. Кученцето от блока, което винаги излиза с ново костюмче пък си има Мама. И т.н.

77259991_115017196632607_1479701733385961472_n

Иначе историите до контейнера за смет са всякакви, и предизвикват всякакви чувства. Винаги топли, предимно забавни, умилителни, пробуждащи размисъл, и онова особено „не се бях замислял за това” и „не бях гледал на нещата по този начин” усещане… Има и пушещ призрак, и летни почивки, и гости от село, и изгубени кучета, търсещи обратния път до дома. И тъкмо вече краят на книгата е наближил, тъкмо вече сте си казали „Радвам се, че се запознах със Ставри и Прокопи”… и идват последните истории, в които наистина ги опознаваме в дълбочина, виждаме сърцераздирателната им предистория, ставаме свидетели на първата им среща… И всичко придобива нов, по-дълбок смисъл.

За хумористичнио-ежедневния и понякога по кучешко му философски тон допринасят много и илюстрациите на Мая Лилова и Бела Лилова – много интересни съчетания от рисувани и фотографирани елементи. Нямам представа защо, но точно тези изображения пасват просто идеално на историите и не мога да си представя книгата без тях. Просто усещане.

76706870_112589646875362_8314070642169217024_o

„Ставри и Прокопи” определено може да се чопли в детайли, да се анализира, да се търси символика, да се изследва играта на думи и двойното значение, да търсим простичките и не чак толкова простички поуки и послания, и какво ли не още… Но истината е, че на мен ми стига чисто и просто да се насладя на книгата. Не зная как се е стигнало до точно този краен резултат, до колко текстовете са се появили спонтанно, до колко са били градени внимателно… Но то е като магическите трикове на фокусниците. Харесва ми усещането, че съм видял и изпитал нещо ново, което ми е донесло усмивка. И не искам да знам как се прави, защото не искам да развалям магията. Много ми хареса и толкоз!

Ако ви стане любопитно и решите да чуете повече от самите създателки на книгата, то не пропускайте това видео от премиерата на „Ставри и Прокопи”: https://www.facebook.com/339761106752/videos/1226061317782852/

Още за книгата: https://hermesbooks.com/stavri-i-prokopi-istorii-do-kontejnera-za-smet.html

Ставри и Прокопи във Фейсбук: https://www.facebook.com/stavri.i.prokopi/

Още мнения: https://www.goodreads.com/book/show/48996729

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s