Ето една нова корица, която изглежда в стил а-ла „ако Едгар Алан По пишеше детски книги”. „Имението на бунището” (изд. „Студио Арт Лайн”) поставя начало на неустоимо мрачната и същевременно убийствено забавна поредица „Айърмонгър”, написана и илюстрирана от Едуард Кери. Сякаш Дикенсовия Лондон среща откаченото въображение на Тим Бъртън. Кой би могъл да иска нещо повече?
Въпреки че не би трябвало, Клод Айърмонгър чува месингова брава да казва: „Алис Хигс“. А родилният му предмет – широко приложима тапа за вана, постоянно се обажда: „Джеймс Хенри Хейуърд“. Останалата част от семейство Айърмонгър предпочита вещите, събирани от купчините с отпадъци на Лондон, да си мълчат. Но нещо се случва. Предметите, трупани с поколения в купчините боклук в и около Имението на бунището, не искат да си стоят по местата. Всичко се променя с пристигането на Луси Пенънт и Клод ще трябва да реши къде принадлежи.
Фенове ли сте на Лемъни Сникет и неговата знаменита „Поредица от злополучия”? Падате ли си по смешно-страшни книжки като „Деветте живота на Александър Баденфийлд” на Джон Бемелманс Марсиано или серията за Мортина от Барбара Кантини? Ако отговорът е „Да!”, то твърде вероятно е съвсем скоро „Имението на бунището” да се превърне в новото ви любимо четиво. Но дори и да не харесвате никое от гореизброените заглавия, все пак – четете нататък. Макар и с някои допирни точки откъм мотиви и атмосфера, „Имението на бунището” е доста чудновата книга, която сама по себе си няма абсолютен аналог.
Действието започва в две противоположности и прескача между гледните точки на Клод и Луси, докато сюжетите се сблъскват и тогава настава най-интересното. Изтърсакът на странна фамилия с богата история и стриктни традиции и нещастно сираче, носещо силен дух и твърд характер ще обединят сили пред предизвикателствата. Историята е изненадваща и нешаблонна, тъй че не ми се иска да издавам прекалено много и да ви създавам очаквания. Срещите със злокобните обитатели на потискащото имение пък донякъде напомнят на чувството, което събуждат черно-белите снимки от книгите на Рансъм Ригс. И като стана дума за илюстративен материал, Едуард Кери пише и рисува еднакво добре. Погледнете работата му върху визуалната част на „Имението на бунището”:
По някакъв странен начин работата на Едуард Кери ми напомня на първа книга от поредица на Даяна Уейн Джоунс или дори Брандън Сандерсън, и знаете ли защо? Не заради епично или приказно фентъзи, а заради уникалните правила на света, които читателя научава постепенно. Отначало не схващаме напълно действията на героите, ролите на предметите… но постепенно всичко започва да придобива смисъл, всичко е подчинено на щура логика. Попадаме на място, което изглежда някак познато, но се подчинява на свои собствени правила. Разликите дебнат отвсякъде, сякаш сме в сън и зад ъгъла на познатата улица ни чака съвсем неподозирана гледка, която не трябва да е там.
Още за книгата: https://artline-store.net/product/631/imenieto-na-bunishteto-ayarmongar-kniga-1.html
Още мнения: https://www.goodreads.com/book/show/17977053
Книжни Криле 