„В шепа прах” от Минди Макгинис

Поглеждаш през прозореца и виждаш опустелия град. Включваш телевизора и чуваш поредните стряскащи статистики. Как да избягаш от това? С книга, разбира се! Там можеш да намериш както бягство от реалността, така и доказателство, че реалността винаги би могла да бъде далеч по-страшна. „В шепа прах” на Минди Макгинис е продължението на хитовия постапокалиптичен трилър „Нито капка вода“ (изд. „Продорец”).

След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата.

Минди Макгинис се завръща с продължение на дебютния си роман „Нито капка вода“, за да ни поведе на епично пътуване в дистопичното бъдеще, където безводието, болестите и суровата природа често предизвикват най-лошото у хората, но понякога – и най-доброто. Една вълнуваща история за вечното търсене на мира със себе си и със света.

Водоизточникът на Лин, който беше източник на толкова апетити и конфликти в „Нито капка вода“ и бе спасителна надежда за персонажите отново е катализатор на събитията, развиващи се години по-късно. Във водата има нещо, което може да причини смърт. Но пък без вода смъртта също е гарантирана. Лин и Луси поемат на път, а той е дълъг, несигурен и осеян с жестоки изпитания.

Минди Макгинис отново не жали персонажите си. Но за разлика от много други автори, целящи чисто и просто да шокират читателя с бруталност, тази писателка в частност просто следва пътя на логиката. Всяко страдание и насилие е оправдано от художествената реалност, правдоподобно и естествено в контекста на събитията. Мякгинис създава впечатление за предварително обмислен, внимателно заплануван сюжет, в който се гони единствено и само реализъм, а не целенасочено усложняване на действието чрез пресилени обрати. Мрачната и тягостна атмосфера е резултат единствено и само на суровия реализъм, а не на експлоатиране на познати тропи.

Лин е готова да извърши необходимото за да оцелее, но същевременно успява да запази своята съвест и човечност. Тя е истинска до болка. В нея няма и следа от изчислените качества на YA героините, целящи да задоволят тийнейджърските фантазии за откриване на себе си, бунт срещу системата, откриване на (забранената) любов и т.н. предъвкани мотиви. Лин е сила, която бих сравнил със Сара Конър и Елън Рипли. Пълнокръвна героиня, която е готова да пролее кръвта си в името на това, което трябва да бъде защитено и съхранено. В името на бъдещето.

Ако сте харесали „Нито капка вода“, то и прочитът на „В шепа прах” автоматично става задължителен.

Книголет

Още за книгата тук: https://prozoretz.com/bg/knigi-45/v-shepa-prah-704

Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/52317191