„Нюх”, „Бяс” и „Стръв” – „Разследванията на Бънк Ромеро” от Емил Минчев

В днешното ревю ще ви запознаем с един харизматичен персонаж, който вече се подвизава из цяла трилогия. „Нюх”, „Бяс” и „Стръв” (изд. „Вижън Букс”) образуват цикъла „Разследванията на Бънк Ромеро” на Емил Минчев и несъмнено ще предизвикат интереса на всеки роден фен на жанровата литература. Фантастика и фентъзи, крими и ноар, ако си падате по „Шадоурън” и Шерлок Холмс, това е вашата трилогия.

„Нюх”

Бънк Ромеро е частен детектив с необикновена дарба – изключително развито обоняние, което му позволява да разплита случаи, непосилни за полицията. Скромната му кантора се намира в Унтерщат – пренаселен мегаполис от бъдещето, пълен с корумпирани политици, опасни гангстери, фатални жени и мутанти със свръхчовешки способности.  В града върлува извратен сериен убиец, а един ден в кантората на Бънк влиза красива жена, която го наема да разследва кражба на рядко лекарство от нейната дрогерия. Така започва един дълъг и странен случай, изпълнен с множество шокиращи разкрития и обрати, които ще накарат детектива да осъзнае, че най-свирепите чудовища имат човешки облик.

„Нюх” ни въвежда във вълнуващия свят на Бънк. Първата книга ни представя няколко криминални случая, загадъчни и мистериозни престъпления, които са привидно отделни, но все пак историите се оказват свързани с обща сюжетна линия. Жанровите съставки са прекрасно дозирани, а резултатът е наистина завладяващ. Истински модерен наследник на най-добрите традиции на всичко що е  pulp, носталгично, но и модерно, с преклонение към класиката, но и смело надграждащо върху нея. Унтерщат пулсира от живот и възможности, човек иска да се гмурне в мрачните му дебри и за изследва всяко ъгълче в търсене на улики. Футуристичния сетинг създава у читателя усещането за някаква уникална неоготика, изключително живописна във всичките си мрачни краски.

Много добра книга. Концептуално силна. Атмосферична. Наситена със съспенс. Запомняща се. Не, че няма своите тресчици, но… По дяволите тресчиците, когато удоволствието е толкова голямо. Дори и да не беше карантинно време, пак моментално щях да се затворя вкъщи с останалите две книги от поредицата!

Представяне на „Нюх” по БНР: https://www.bnr.bg/post/100833753/nuh-na-emil-minchev

И един разговор с автора (горещо ви препоръчвам да го чуете!):

„Бяс”

Добре дошли в град Унтерщат, едно от най-опасните места във Вселената, където всеки крие някаква тайна и нищо не е такова, каквото изглежда. Младо момиче е отвлечено на път за училище. Следите сочат към богат архитект с тъмно минало и зловещ сатанински култ с влияние по високите етажи на властта. Полицаите прекратяват разследването и се опитват да потулят случая. В отчаянието си бащата на изчезналото момиче се обръща към Бънк Ромеро – частен детектив с необикновено развито обоняние, непогрешими инстинкти и желязна воля, който няма да спре пред нищо, докато не надуши извършителите и не осуети техните чудовищни планове.

Три нови случая. И много нови трупове. Бърк е затънал до шия в работа. И в неприятности също. Чак на места нещата избруталяват малко повече, отколкото ми се иска, но злото никога не спи. По едно време „Бяс” започна леко да ми напомня на „Макс Пейн”, но… по добър начин. Все пак, мисля, че първата книга ми допадна повече, защото в нейния мрак проблясваше по-честичко хумор. За сметка на това пък светът на Хаксан е разгърнат още повече, а въображението на Емил Минчев съвсем се е отприщило.

Бънк Ромеро е находчив и хладнокръвен тип, но не по онзи вбесяващо позьорски начин, който да го направи фалшив и антипатичен в очите на читателя. Напротив – протагонистът е готин, и когато се окаже между чука и наковалнята напрежението е истинско. На всичкото отгоре, при все гадостите, на които става свидетел и с които си има вземане-даване почти ежедневно, някак си не успяват да го тласнат отвъд ръба на абсолютния цинизъм и да го превърнат в куха черупка, за чието оцеляване да не ти пука, тъй като героят така или иначе е мъртъв отвътре. Бънк остава на прав път!

Представяне на „Бяс” по БНР: https://www.bnr.bg/post/100994521/romanat-bas-na-emil-minchev-nadnicha-v-tamnata-polovina-na-choveshkata-dusha

„Стръв”

Когато двама мъже изчезват безследно от заключената си килия, управителят на Кафеза, най-големият и опасен затвор на планетата Хаксан, се обръща за помощ към един от затворниците – частния детектив Бънк Ромеро, известен с таланта си да разгадава невъзможни мистерии. Но в този високотехнологичен свят на подкупни надзиратели, кръвожадни убийци и мутанти със свръхчовешки способности най-заплетеният случай в кариерата на детектива може да се окаже негов последен.

Нюхът ми подсказва, че започвайки от „Нюх” и преминавайки през „Бях”, накрая ще сте бесни фенове на Бънк Ромеро и стръвно ще се нахвърлите и върху  третата книга за детектива-върколак от миньорската космическа колония.

Най-новият случай на Бънк го запраща зад решетките, в зандан, на който по брой на откачени социопати може да съперничи само „Аркам”. Хареса ми фактът, че книгите, макар и привидно отделни случаи, следват определена последователност и действително е най-добре да се четат поред. Една от критиките ми към втората част бе, че не развива достатъчно основната сюжетна линия, подхваната в първи том и в това отношение, в общата схема на нещата може би стои до известна степен като „филър”, но… „Стръв” променя всичко това.

Тук Бънк не е същия онзи Бънк, с който се запознаваме в началото. Острият ум, дедуктивните способности, изключителната наблюдателност, харизмата… те са на лице. Но героят е все още смазан от трагедията, през която преминава в „Бяс”. Има последици. Има развитие на персонажа. И ако новите интриги и загадки, пред които детективът се изправя случайно не са ви съвсем достатъчни сами по себе си, то именно това развитие на главния герой дърпа нещата напред и носи поредицата. Един или два разрешени случая може и да не променят света, но променят героя, а на мен много ми се иска да проследя пътуването му докрай.

„Стръв” е дебнещ и клаустрофобичен наратив, но всяко едно затишие предвещава буря. Екшънът е внезапен, интензивен и задъхващ. А нещо друго, с което Емил Минчев се справя чудесно е една истинска тънкост на детективския жанр, а именно – да вмъкнеш подходящата информация на подходящите места, без тя да се набива на очи прекалено много и без читателят да разгадае случая преди самия детектив.

Поредицата обещава продължения. А аз обещавам да ги прочета!

 StarКнижар

Още за „Стръв”: https://artline-store.net/product/599/strav.html

Представяне на „Стръв“ по БНР: https://www.bnr.bg/post/101200334/strav-tretata-chast-ot-priklucheniata-na-svrahestestvenia-detektiv-bank-romero

Емил Минчев е роден на 26.10.1984 г. в София. Завършил е Първа английска гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“. Превел е над 40 книги от английски език, сред които творби на Оскар Уайлд, Брам Стокър, Даян Уейн Джоунс, Гийермо дел Торо, Ф. Скот Фицджералд, Ръдиард Киплинг и др. Автор е на пет романа, сборник с разкази, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий. „Стръв“ е третият му роман за детектива Бънк Ромеро след „Нюх“ и „Бяс“.

Реклама