Свикнали сме да възприемаме ловците на духове като позитивни герои, които спасяват града от развилнели се привидения и тъмни сили от отвъдното, нали? Е, това е поредното жанрово клише, което Пиердоменико Бакаларио обръща с хастара навън в своята суперзабавна младежка поредица „Агенция „Призраци”. Какво се случва ако заловеният призрак не е някое среднощно страшилище, а надежден съдружник или още по-лошо… добър приятел?

Настъпват тежки дни за младия Уил Мьогалей – има двойка на домашното по математика, очарователната Сюзън не му говори, а на всичкото отгоре внезапно изчезва господин Тураган – най-милият и изпълнителен призрак от агенцията му. Къде ли може да е? Единственото обяснение е, че в града се е появил ловец на призраци! Уил и Тъпър трябва бързо да го открият, за да спасят агенцията.

agentsiya-prizratsi-4-lovets-na-prizratsi-30

Само не мислете, че на Уил ще му се размине САМО с тези неприятности. О, не. Ужасното му лелче се е погрижило за това. Старата Мод е спретнала едно писъмце, с което кара социалните работници Уилфред и Уилма Вайнщайгер да погнат нашия приятел. Едно е сигурно. Не е лесно да си на мястото на ‌Уилард Мьогалей. Но е съвсем лесно да се запалиш по книгите с неговите приключения!

11

Все по-силно впечатление ми прави как Пиердоменико Бакаларио не залага единствено и само на интересен сюжет и вълнуващо действие. Той просто пише добре. „Агенция „Призраци” 4: Ловец на призраци” поддържа страхотно темпо, а всяка нова локация на която се озовем и всеки нов герой, с който се срещнем изникват съвсем скоро във въображението ни, а образите са съвсем ярки и детайлни. А ако случайно нещо е пропуснато в текста, то илюстрациите веднага го наваксват!

Италия винаги е имала силна илюстраторска школа, без значение дали става дума за класика, за по-авангардни и артистични проекти, или за комерсиални издания. Рисунките на Габо Леон Бернщайн бяха нещото, което веднага ме запали по книжките за Минерва Минт, пак илюстрациите са основната сила на извънредно популярната италианска поредица за мишока Джеронимо Стилтън, именно на италианските художници са поверени огромна част от съвременните комикси на Дисни, а Алесандро Барбучи („Уич”, „СкайДол”…) е едно от най-големите светила на европейския комикс.

111

Матео Пиана съвсем достойно се нарежда до гореизброените имена. Илюстрациите му към поредицата „Агенция „Призраци” са пример за това как една книга може веднага да те заинтригува, без да си прочел и един ред от нея. Ключовите елементи са индивидуален стил, който не залита нито в нещо прекалено експериментално и далечно за децата, нито в нещо прекалено шаблонно и захаросано. Дизайнът на героите е чудесен и веднага ни се иска да ги опознаем, а след като ги опознаем, то е ясно – да прекараме още време в компанията им!

И добре, че Пиердоменико Бакаларио продължава да пише книжка след книжка с все нови и вълнуващи приключения. На четвъртата книжка осъзнавам, че вече съвсем съм се привързал към Уил, Тъпър и Сюзън и определено ми се иска и останалите части на „Агенция „Призраци” вече да бяха издадени на български. А до колкото познавам работата на изд. „Фют”, да се случи това е само въпрос на време!

Още за книгата: https://www.fiut.bg/lovec-na-prizraci-agencija-prizraci.html

Откъс: https://www.fiut.bg/media/productattachment/0/1786/2914.pdf

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s