„I’m going deeper underground

There’s too much panic in this town”

Сещате се за песничката на Jamiroquai, нали? Е, той по друг повод го изпя това, но цитатчето е актуално. Много паника, много нещо, а аз съм хаштаг вкъщи и чета, при това с удоволствие съм грабнал едно от онези т.нар. български „ъндърграунд” издания. Познавачите сред вас сигурно се досещат, че ще става дума за някоя книга от колекция „Дракус” на изд. „Гаяна”, но хайде стига общи приказки, да не ви държа в неведение за темата на днешното ми ревю – чета сборника „Хубави неща, лоши неща” от Коста Сивов. Точно тази книга ви е нужна, за да разберете защо „Писането е лудост”!

 

Пратчет отдавна е утвърдил смъртта като нещо повече от голямото неизвестно и плашеща абстракция. В неговите книги тя е персонаж. А Коста Сивов безцеремонно си позволява да убие този персонаж. „Смъртта умря!”. Какво следва? Ще разберете в „Случката в Долното Кралство”.

„Хубави неща, лоши неща” пък е разказ за нещата от живота, където, както е казал един голям оратор, „съмтаймс уин, съмтаймс люн”.

dracus-3

„Писането е лудост” и „Свръхестествени работи” са две от историите, които ме забавляваха най-много и със сигурност ще допаднат на всеки, който някога се е изкушавал да се превърне от читател в писател. Ако човек се е пробвал да размахва перото и да пусне въображението си върху листа, то няма да остане безучастен към тези два разказа.

„Съдбата на чужденеца” пък е нещо като ироничен фен-фикшън, за чийто прочит ще ви е необходимо да сте били сред хлапетата, които са чакали най-накрая Иван Гарелов да спре да плямпа, за да свърши „Панорама” и най-накрая да ви пуснат „Досиетата Х”, преди съня да ви е преборил.

„Най-хубавата книга” и „Най-хубавата жена” са нещо като мини-цикъл, в който ще се срещнете с един истински чешит, при това книжар. Приключенията на Таньо Боримечков ще ви допаднат, независимо дали сте чули за Некрономикон от Хауърд Лъвкрафт, Стивън Кинг, Колин Уолъмбъри или Сам Рейми.

Нататък освен „Един криминален разказ” имаме и още един криминален разказ – „Кръчмата на Франсис Пол” отново може да се похвали със свежа хрумка в основата на повествованието, но нямам търпение да пристъпя към десерта, а именно…

Три разказа от цикъла „Бункерите на Марс”. А във въпросните бункери върлуват убийци, сектанти и какво ли не още. Има нещо особено в марсианските истории, което винаги ме е привличало и тези три тук съвсем не правят изключение.

Противно на заглавието, в книжка номер 3 от колекция „Дракус” нещата са предимно хубави. Има по-хубави, по-малко хубави, някои не чак толкова хубави. Но лоши неща, трудно ще откриете. Дузина разнородни разкази, теми, стилове, голямо богатство на идеи и фантастични концепции, на места немалко тънък хумор… Изобщо – 200 страници книжно удоволствие.

StarКнижар

Още ревюта:

https://knijenpetar.wordpress.com/2016/11/24/hubavi-neshta-loshi-neshta-kosta-sivov/

http://donkooooo.blogspot.com/2015/03/blog-post.html

https://www.shadowdance.info/magazine/books/dracus-3/

http://ekaterinaes.blogspot.com/2015/06/blog-post_12.html

https://annahells.wordpress.com/2015/03/27/%d1%85%d1%83%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%b0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s