През последните години Дженифър Донъли се нареди сред любимите писатели на родните Young Adult фенове. Дали става дума за поредици („Сага за вода и огън”) или самостоятелни романи („Тези плитки гробове”, „Революция”), Донъли се е доказала като разказвач, който избягва отъпканите пътеки. Тя се стреми да предложи на читателите си всичко, за което жадуват, отваряйки YA роман, без въпросният роман да се превръща в „поредния”. С точно такова усещане ни оставя и най-новото попълнение към българските преводи на писателката – „Доведената сестра” (изд. „Orange books”). Една модерна приказка, която обръща перспективата към класическия си първообраз на 180 градуса.

История за любовта към принца, но и за любовта, която дължим на самите себе си. Изабел била напът да спечели сърцето на красивия принц и да бъде щастлива. Само че не тя била красивото момиче, което загубило стъклената си пантофка на бала и омагьосало сърцето на сина на краля. Изабел била доведената сестра, която решила да отреже пръстите на краката си, за да влезе в пантофката на Пепеляшка. Която сега е пълна с кръв. Когато принцът разбрал, че е бил подведен, веднага изхвърлил измамницата. Но така ѝ се падало, нали? Така се падало на безличното момиче в свят, който издига на пиедестал красотата. Така се падало на непокорното момиче, което отказвало да стои с наведена глава. Изабел направила опит да се впише. Да оправдае очакванията на майка си. Да бъде като доведената си сестра. Да бъде мила. Да бъде хубава. Но ѝ се налагало да реже едно по едно парчета от себе си, за да оцелее в свят, който не ценял момичета като нея. И това я направило озлобена, завистлива и празна… Докато не получила шанс да промени съдбата си и да докаже онова, което грозните доведени сестри винаги са знаели: нужно е нещо повече от любовна мъка, за да прекършиш едно момиче.

dovedenata-sestra-ozone

Да определим „Доведената сестра” като преразказ на „Пепеляшка” от гледната точка на отрочето на мащехата не би било лъжа, но определено би било несправедливо. Книгата е много повече от това. Дженифър Донъли действително се опира на добре познатата приказка, която, както ще се убедите, макар и стара като света, все още може да предложи много изненади, стига да попадне в ръцете на креативен разказвач. Добре познатите мотиви тук са на лице, но контекстът е много различен, съвременен и будещ размисъл. Да, тук отново става дума за добрата стара пантофка, но преди всичко „Доведената сестра” ни помага да се поставим в пантофката на отсрещния.

 

Разбира се, в приказките нещата най-често са черни и бели. Схематичните архетипи възпяват добрия и работливия, скромния и смелия, отзивчивия и честния, и осъждат мързеливия, алчния, арогантния и егоистичния. „Пепеляшка” ни е ясна. Доведената сестра е готова да отреже пръстите на краката си само и само да си осигури блясъка и охолството на замъка. Дженифър Донъли обаче постъпва брилянтно, подлагайки това на съмнение и давайки думата на… как й беше името? Та тя май дори няма име в приказката. Е, сега вече има. Има име. Има глас. Има минало. И бъдеще. Запознайте се с Изабел.

 

 

В свят на суета и съдбоносни първи впечатления, изпълнен с „кифли” и „кухи лейки”, е адски лесно да поставяме етикетчета, да затръшваме врати, да осъждаме на базата на това, което виждаме на повърхността… По-трудното е да отделим време да се разровим под нея, да открием къде се коренят поведение, характер и постъпки. И да разберем защо човекът срещу нас е такъв, какъвто ни се струва че е, или пък поведението му е отражение на собствените му проблеми.

Актьорите често казват, че е далеч по-лесно да се превъплатиш в „добрия” – неговото поведение ти е по-близко, познато, мотивите са ясни… „Лошите” са тези, които ни хвърлят ръкавицата и ни предизвикват да вникнем в тяхната психология. Поведението рядко е хаотично или произволно и е нужно опознаване и разбиране, за да разберем какво тласка някого към мрака. Нерядко антагонистите се оказват трагични образи, жертви на несправедливата съдба, която ги е смачкала, сдъвкала и изплюла, превърнала в нещо грозно и отблъскващо. Ето защо „лошите” се оказват много по-интересни от „добрите”, стига да се вгледаме в тях.

Още за книгата: https://www.orangecenter.bg/dovedenata-sestra.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s