„Хайди”, „Оливър Туист”, „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“… Толкова много литературни класики за деца разказват за изпълнения с терзания и перипетии живот на нещастни сирачета, които трябва да устоят на житейските бури, да запазят своята доброта и невинност, преди отново да намерят щастие. Сирачетата не липсват и в днешните детски романи, но в наши дни те най-често се оказват избраници на съдбата, носители на магически способности, наследници на чудни дарби или тайнствени имения… Уви, реалността далеч не е толкова романтична, нали? Именно тази реалност ни припомня Анета Дучева в своята книга „Зимни слънчогледи” (изд. „Жанет 45”) – поднесена с усет и внимание към младите читатели, това е историята на едно малко момиче, което остава само на света, за което постепенно угасват и последните лъчи надежда…

11

“Баба Лил събужда интереса на малката Тони към рисуването и скоро това става любимото й занимание. По-късно момичето вече печели награди на конкурси по живопис и мечтае да стане известна художничка като майка си. Но един ден се оказва, че трябва да напусне къщата на баба Лил и да бъде настанена в специален Дом. Тони се успокоява с мисълта, че ще остане там само две седмици. Но минават месеци… Дали някой ще я потърси? Дали Тони отново ще получи внимание и обич? Ще може ли да рисува и да сбъдне мечтите си?”

111

„Зимни слънчогледи” е нещо средно между детска повест и кратка новела. В 50 богато илюстрирани страници голям формат Анета Дучева ни запознава с малката Тони – будно, добро и талантливо момиче, което с нищо не е заслужило детството му да бъде белязано от трагедии. Още в първите редове ни става ясно, че родителите на Тони са загинали преди няколко години в катастрофа и сега тя расте под любящите грижи на баба си. Китният двор, стативите и боите в ателието на бившата учителка по рисуване… Картинката изглежда почти идилична. Но възрастният читател вече си задава въпроса, колко години все още ще може възрастната жена да се грижи за осиротялото дете? Първият престой на баба Лил в болницата идва изненадващо за Тони. Но вторият отново ще промени живота й за винаги. Тони се озовава в Дом за деца, лишени от родителска грижа…

111

Съобразено с аудиторията, дори когато обрисува една такава трагична ситуация, Анета Дучева не изпада в брутални детайли и не си служи с прекалено много сиви краски, но въпреки това дава на своите читатели много храна за размисъл. Ставаме свидетели както на живота на Тони в дома, така и на начина, по който тя бива приета (или по-скоро неприета) в новото си училище. Запознаваме се с други сирачета от нейното обкръжение – деца,  които не вярват, че са способни някога да заслужат похвала и одобрителен поглед, комплексирани от нищетата, в която живеят, попарени от липсата на обич…

Тони обаче е различна. Преди да дойде в дома тя е имала щастието да разбере що е то семейство, любов, закрила, взаимност. Постепенно тя се превръща във важна фигура сред децата в дома, носи им утеха и опора… Но дали самата тя ще намери такива в живота? И колко дълго още ще й стигнат силите, след като научи страшната истина за смъртта на баба си?

111

„Зимни слънчогледи” е сърцераздирателна съвременна история, която ни кара да оценим още повече всичко и всички, които имаме около себе си, да си спомним, че нищо на този свят не е даденост, и че някъде там има човешки същества, които не са имали нашия късмет и се нуждаят от помощ и подкрепа. За високата художествена стойност на изданието голяма заслуга имат и нежните илюстрации на Катина Недева, които така добре обрисуват историята и ни помагат още повече да вникнем в артистичната душа на младата главна героиня.

Още за книгата: https://books.janet45.com/books/1438

Писателката Анета Дучева e родена през 1960 г. в град Провадия. Завършила е английска филология във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Работила е като учител по английски език. В периода 1986–1990 г. има публикации в периодичния печат, работи и като сътрудник на Радио Варна. Автор е на книгите „Тони-Пони“,„Гого“ и „Джобното човече“. Книгите на Анета Дучева са представяни в Българския културен институт в Берлин, в Българските училища в Берлин и Хамбург, на Националния фестивал на детската книга, в много училища и библиотеки в България. „Тони-Пони“ е издадена на немски език през 2011 г. Представена е на Панаира на книгата в Лайпциг, а след това и в немски библиотеки в Берлин.

2 thoughts on “„Зимни слънчогледи” от Анета Дучева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s