„Добросъците: Невидим свят” – настолна игра за цялото семейство от Никола Райков

Вече по традиция през последните месеци на годината задължително се появява някое ново семейно забавление от майстора на приказките-игри Никола Райков. 2019 не прави изключение! Миналата година по това време ви разказахме за първата по рода си кооперативна игра за всички възрасти „Таласъмски истории”, в която с помощта на художничката Мая Бочева Никола Райков ни срещна отново със своите разноцветни пухкави създания и ни прати да дирим път до къщата на самия автор, очакващ своето вдъхновение за нови приключения. Е, вдъхновението явно е дошло, защото ето я и новата настолна игра – „Добросъците: Невидим свят”! А преживяването е толкова интересно и увлекателно, че не знам от къде да започна разказа си за него…

Вкъщи често играем различни настолни игри. Както любимите „Таласъмски истории”, така и доста други, като се започне от задължителната класика „Не се сърди човече” (във вариант с Къртичето на Зденек Милер), мине се през различни варианти на Rimikub, Uno и Dixit, и се стигне до моите гийски Star Wars версии на шах, Монополи и дори Sabacc. И все пак – макар, че имам известен опит и база за сравнение, далеч не съм специалист по настолни игри. Познавам хора, които са хардкор фенове и играят „сериозни игри”, с мащабни кампании, които се точат с часове и дни, изискват стратегическо мислене и инвестиции в маса тестета карти, зарове и приложения. Казвам всичко това, защото искам да е ясно, че може би, може би, някой ще може да ме обори с примери от непознати за мен игри и да каже: „Вече има нещо подобно на това, което Никола Райков е направил в „Добросъците: Невидим свят”. Не знам, не съм играл всички игри на света, може и някой друг да се е сетил за подобни щуротии и преди Никола… Знам само едно – за мен лично, както и за децата, това си е съвършено нов начин да играем настолни игри и нищо подобно не е влизало в дома ни до момента! „Добросъците: Невидим свят” е нещо, което събуди тяхното любопитство моментално, а и моето също. Стигна се дори до ситуации, в които горките ми щерки вече помрънкват леко „Ама на мене вече ми се спи! Утре съм на училище!”, а аз казвам: „Добре де, ти си лягай и ще играеш от леглото, пък аз ще хвърлям вместо теб и ще ти чета какво става!”. Ей толкова зарибяваща игра е това.

Какви ще да са тия пусти иновации? С какво толкова ни е грабнала поредната настолна игра?

Подминавам факта, че Добросъците от любимата приказка-игра вече не са само на страниците на добре познатата книга, но щъкат по игралното поле. Подминавам и факта, че самият арт от Мая Бочева е прекрасен, както винаги, и сам по себе си е предостатъчна причина да ми се прииска и на мен да щъкам по същото това поле.

Първо, в играта има РАЗКРИВАНЕ НА КАРТАТА!!! Добросъците, ако не ги познавате, са едни чудновати създанийца, които живеят незабелязано из къщите ни и именно една такава къща, с всичките й прилежащи стаи, е сцена на новите настолни приключения. Полето обаче е всъщност нещо като пъзел, мозайка от квадратчета, които ако положите едно до друго в правилния ред образуват картата на къгата (не е трудно, пасват идеално, а и гърбовете им са номерирани, в случай че искате да карате по бързата процедура). Така направих и аз отначалото. Общо 23 квадратни елемента от дебел, плътен картон, 12 х 12 см. Нетърпеливо наредих картата на къщата и разгледах шарената обстановка – хол, спалня, баня, детска стая, таен шкаф и т.н. Ето, готов съм за игра!

Да, ама не! Позачетох се в правилата и се оказа, че започвам от едно-единствено поле, а останалите се „появяват” едва когато някой от Добросъците достигне до него. Колко хитро! Вървите по дадена пътечка, стигате до овързващо поле, или един вид „врата” към друга стая и едва когато геройчето ви я „отвори” – виждате какво има отвъд и се ориентирате в новото място, на което сте се озовали! Звучи гениално просто, но всъщност за първи път се срещам с подобен начин на „строеж” на полето за игра, при това по време на самата игра! Ето как с простичка наглед игрова механика се постига чудесен ефект, подобен на картографирането на посетените места в компютърните ролеви игри.

Но това далеч не е единствената хитринка в „Добросъците: Невидим свят”. Според правилата, започвате играта с трите добросъчета главни герои. Всяко добросъче си има име, специално умение и кратичка история, която му дава мотивацията да достигне до определена стая и поле от картата. Тази информация е съвсем кратичко и нагледно подадена под формата на картичка за съответното геройче. Аха, три геройчета – значи трима играчи, нали?

И отново… Да, ама не! Играта може да се играе от неограничен брой играчи. Вие сте отбор и трябва да помогнете на всеки един от добросъците да стигне до своето финално поле, за да изпълни мисията си. Кой ще стигне пръв? Моя или твоя герой? Е, точно това е най-готиното! Няма състезания! Няма мой и твой герой! Няма губещи, няма победени (няма и сърдити 😉 ). Има само екипна работа, дружни усилия и много усмивки.

Всички играчи са един отбор и когато дойде реда на даден играч, той хвърля зарчето и сам избира коя от все още непридвижените по времето на хода фигурки да премести. Всъщност, играта можете спокойно да си я играете дори и самостоятелно – правилата го позволяват. Когато децата задрямаха при една от първите игри (не от скука, разбира се, а поради късния час) аз си продължих, защото нямах търпение да видя дали ще успеем да доведем всичките герои до успешен финал.

Ходовете, за които споменах по-горе пък могат да станат все по-продължителни и по-продължителни, защото един ход завършва едва когато всички герои са били преместени. Е, да, но с течение на времето вашите три добросъчета срещат още цяла сюрия герои по картата! Има специални полета, които ви срещат с други герои на случаен принцип и тогава вие можете да ги включите в отбора си. Да видите какво стълкновение настава, когато движите не 3, а 13 героя! (А героите в играта са общо 23! Ще паднат доста игри преди да ги срещнете и опознаете всичките! Въпреки, че едно определено същество би трябвало да е добре познато за феновете на Радостина Николова!)

След края на всеки ход времето се отмерва подобно на „часовника” от „Таласъмски истории”, но тук имате възможност да „печелите време”…

Може би започна да звучи сложно, но уверявам ви, че не е! Ще се ориентирате още на първата игра, а след втората вероятно дори няма да има нужда да поглеждате отново към книжката с правилата. Във всеки случай, ако решите, винаги можете да улесните и опростите преживяването. Можете да решите да играете до победа, без да отчитате времето. Можете да решите, че няма да създавате отбор от над 5 или 6 добросъчета едновременно. Или пък да решите, че вашите герои вече „познават” къщата и да играете върху изцяло подредено поле от самото начало… Вариантите са наистина много и предвид възможностите, предоставени от прекрасния игрови комплект, единственото ограничение в начина на игра е собственото ви въображение.

След време спокойно бихте могли да си измислите нови мисии. Достатъчно е просто да решите, че ще започнете играта с други добросъчета, вместо с основните три. Или пък да им измислите нови кратички историйки и нови цели, които геройчетата на Никола Райков да постигнат. Например, приятелче е останало затворено в шкафа и три добросъчета трябва да стигнат там навреме и да му помогнат. Или пък семейството е заминало на ваканция, но са забравили вкусна торта в кухнята и всички хукваме натам, за да й видим сметката преди да се е развалила… Сами по себе си основните правила на настолната игра са напълно достатъчни за да прекарате многобройни приятни часове със семейството си, но ако някога решите да разкажете свои собствени истории с колоритните персонажи на Никола Райков, то в „Добросъците: Невидим свят” може да се случи наистина всичко!

Дано четете това ревю навреме, тъй като до 20 декември включително има и специална оферта – с безплатна доставка в цялата страна и… ГАРАНТИРАНО НАВРЕМЕ ЗА ПРАЗНИЦИТЕ 🙂

Още за играта: http://prikazka-igra.com/gamebox2.html

Реклама