Едно симпатично младо момиче ми отнесе главата! Не, не съм се влюбил. Или поне не по начина, по който си мислите. Влюбих се в книгата, която въпросното момиче е написало. И след като я е написало, взело та отнесло със същата тази книга номинации за наградите Локус, Небюла и какви ли не още отличия. Брутално историческо фентъзи, „Войната на маковете” на Р. Ф. Куанг (изд. „Orange Books”) е книжно събитие! 

Рин е сираче от Провинцията на Петела и единственото, което настойниците ѝ очакват от нея, е да продължи да им служи в извършването на незаконната им дейност. Но когато девойката изкарва отлични резултати на изпита Кеджу и е приета да учи в Синеград – най-доброто военно училище в Никан – всички осъзнават, че се случва нещо безкрайно необикновено.

От самото начало на обучението си в Академията Рин става обект на подигравки заради цвета на кожата, пола и произхода си, но скоро открива, че притежава необикновена сила. Така, с помощта на притеснително смахнат учител и известно количество психоактивни вещества, започва обучението ѝ по никому неизвестния предмет Познание. Рин научава, че богове, смятани отдавна за мъртви, са живи, и че овладяването на контрола над нейните собствени сили е много по-важно от оцеляването във военното училище.

Защото – макар империята Никара да живее в мир – отвъд тясното море федерацията Муген все още крои планове. След Първата война на маковете в продължение на десетилетия Никан е окупирана от напредналата във военно отношение Федерация и замалко не губи контрол над континента през Втората война. И макар повечето хора да са абсолютно незаинтересовани от случващото се, неколцина са наясно, че и най-малката искра може да разпали Трета война на маковете… Силите на Рин може да са единственият начин тя да спаси народа си. Но колкото повече научава за бога, който я е избрал – отмъстителния Феникс – толкова повече се изпълва със съмнения, че цената за спечелването на войната може да се окаже загубата на всичко човешко у нея… И че може би вече е твърде късно.

voynata-na-makovete-9786191710928

500+ страници идват в твърди корици и чудно оформено книжно тяло, но аплодисментите ми за „Orange Books” са преди всичко за избора да зарадват българските читатели с този роман, който се явява първи от трилогия. Втората част е вече издадена на английски, а през 2020 се очаква и третата. И как ще се чака само, имайки предвид първата…!

След подробната анотация, не мисля да ви разказвам повече за сюжета. Ще се съсредоточа върху впечатленията си от книгата. А когато казах в началото, че тя е брутално историческо фентъзи, използвах думата „брутално” в преди всичко в нейното основно значение. Тъй че бъдете предупредени – не е за хора със слаби нерви, стомаси, сърца и други слаби части на тялото. Кръв, болка, насилие, има от всичко по много и въпреки, че не това търся обикновено в една книга, тук тези елементи служат на историята, а не компенсират липсата й. Р. Ф. Куанг не се е отдала на някакъв вид литературен exploitation с фентъзи елементи, а е смела дисекция на преживяванията на една млада жена, притисната от мъжкия свят, в който живее. Или просто оцелява и съществува.

Очаквах нещо далеч по-леко. Очаквах нещо за отмора, с азиатска екзотика, магии и заемки от източните митологии. Очаквах нещо като YA фентъзи версия на Мулан в различна епоха. И се излъгах жестоко. И книгата е жестока. Да, китайската култура и фолклор са изиграли абсолютно ключова роля в изграждането на света, но всичко останало, което открих във „Войната на маковете” ме удари с неподозирана тежест.

Да кажем няколко думи и за романтиката в книгата. Нея. Я. Няма. Никакъв YA шаблон, въпреки възрастта на Рин, въпреки училището и доказването на себе си… Няма любовни многоъгълници, няма трепети и недоизказани чувства, нито висящо във въздуха напрежение от типа „кога ще се вземат”.

Книгата НЕ Е лека. Няма и помен от завоалиране, от щадене на аудиторията, камо ли пък на героите. Има много от всичко – политика, милитаристични теми, батални сцени, бойни изкуства, свръхестествени сили, опиум, сексуално насилие, социална критика… И обикновено няма нужда да търсите подтекста, защото Р. Ф. Куанг не се и опитва да оставя нещата недоизказани – тя ще ви зашлеви през лицето с всеки болезнен детайл. Единственото, което няма е историческа точност и фактология, но нали говорим за фентъзи все пак. Обаче паралелите са повече от явни, а там, където ми липсваше нужната обща култура – позапълних набързо празнините с помощта на Гугъл и Уикипедия.

Думи като „бунт”, „борба” и „освобождение” дори не загатват сюжета на романа. Рин преминава през истинска месомелачка. Тя става свидетел и жертва на нечовешки неща. Зверствата я озверяват, нахъсват я, дават й решителност да се бори с цената на всичко, преминавайки отвъд лимита на собственото си тяло и съзнание, сякаш разрушавайки границите на физически възможното с яростта на волята си. „Войната на маковете” е книга за крайностите, за решителност, отмъщение и триумфа на духа.

StarКнижар

Още за книгата: https://www.orangecenter.bg/voynata-na-makovete.html

Още едно ревю: https://virtualnomastilo.wordpress.com/2019/01/14/the-poppy-war-i-r-f-kuang-review/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s