„Гъбарко. Три приказки в стихове с картинки от художника Вадим Лазаркевич”

Римуваните книжки с илюстрациите на Вадим Лазаркевич са сред най-ранните детски спомени на мнозина от нас. За голяма радост, днешните деца май също ги обожават – „Работна мецана” се знае наизуст вкъщи и продължава да е любимо четиво преди лягане. А това доказва, че очарованието на илюстрираните от Вадим Лазаркевич книжки далеч не се крие единствено в носталгичните спомени, които те пораждат у възрастните. Някои биха казали, че творчеството на художника е остаряло много добре, а други пък – че изобщо не е остаряло. И какво подобава по-добре на един любимец на няколко поколения читатели, освен да се завърне в ново издание? „Гъбарко” на изд. „Миранда” е луксозен сборник с твърди корици, събрал едноименната приказка на Батко Златко плюс още две от най-обичаните произведения, нарисувани от Вадим Лазаркевич.

Добре дошли в приказния свят на големия илюстратор Вадим Лазаркевич! Издателство Миранда има удоволствието да представи на българския пазар великолепната книга, издавана няколко пъти през годините в България. Съдържа три от най-обичаните приказки в стихове – „Гъбарко”, „Медената пита” от Батко Златко и „Веселите футболисти” на Димитър Стоевски. Прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич, с ярки и оригинални герои, правят историите незабравими. Насладете се на любимите си детски приказки в оригиналния формат, с който са израснали няколко поколения български деца.

Ако погледнете списъка от книги, появили се през последните години от издателство „Миранда”, просто няма как да не се превърнете в техни верни фенове! Българска и световна класика се завръща във вида, в който я помним от нашето детство, или дори от детството на нашите родители. След няколкото книги с рисунките на италианския маестро на четката Либико Марайа (включително и роден дебют за „Алиса в Огледалния свят”), дойде ред и на Кремонини… Не закъсняха и родни светила в областта на детската литература и илюстрация. Съвсем неотдавна писахме (при това възторжено) за завръщането на „Чичо Пейо” от Елин Пелин, с илюстрации от Стоян Анастасов и „Косе Босе” от Ран Босилек, илюстрирана от Иван Кирков. Трябваше да се досетим, че логичното продължение ще е Вадим Лазаркевич, но… новото издание на „Гъбарко” беше една от най-страхотните предколедни изненади!

Под един вековен бук

много надалеч от тук,

расна гъбичка с калпаче…

Често виждах я да плаче.

Сърдеше се тя, че всички

имат си крака, ръчички.

А пък тя седи горката,

неподвижна във гората.

Така започва „Гъбарко” на Батко Златко – историята на едно малко геройче, което мечтае да се поразтъпче наоколо или дори да потича. Но един път сдобил се с крачета, Гъбарко показва истинския си нрав и започва да злосторничи наляво и надясно. Скоро цялата гора пропищява от пъргавия немирник… Но Гъбарко ще получи добър урок!

„Медената пита” е друга поучителна случка, чийто главен герой ще има да си пати…

Баба Меца е сърдита,

че синът й, без да пита,

още рано във зори

хванал гъстите гори.

Набезите над кошери и пчелини винаги са си били рисковано занимание, особено пък когато на лакомите грабители им хрумват какви ли не щури планове за бързо напълване на тумбака. Пчелите пазят ревностно своя мед и който си мисли, че може да им го отмъкне даром скоро ще опита жилото! А тази приказка май се случва в същата гора, в която доскоро е вилнял Гъбарко. Прочетете приказките и сигурно сами ще откриете връзката между тях.

„Веселите футболисти” на Димитър Стоевски пък е приказка, по която ще си паднете пък дори и да не сте спортни запалянковци. Всякакви представители на родната и екзотична фауна влизат в ролите на футболисти, треньори, публика и дори репортери. А Лазаркевич демонстрира безпогрешния си усет да балансира между животинската природа и човешките черти на своите герои. Всеки един от атропоморфните персонажи е запазил характерните белези за вида си, но един поглед стига, за да разберем каква роля изпълнява в историята.