Името Джоф Родки ви звучи познато, така ли? Нищо чудно! Това е същият онзи детски писател, който вече доби значителна популярност сред младите читатели у нас с поредицата си от дигитални дневници, направо от логовете на онази вечно скарана двойка, Близнаците Тапър. Но в изданията на „Егмон” името му бе изписано като ДжЕф Родки. Без значение дали сте чели книгите за Близнаците Тапър обаче, и без значение дали сте ги харесали, наистина трябва да пробвате „Гости отдалеч” (изд. „Кибеа”, и супер превод от Елена Павлова)! Тази хумористична младежка фантастика се оказа една от най-несериозните сериозни книги, които съм чел… Или пък сред най-сериозните несериозни книги? Хммм… Както и да е, ПРОЧЕТЕТЕ Я!

И дори ви препоръчвам да я прочетете без да довършвате това ревю. Просто приемете думите ми на доверие. Ако пък все пак искате да разберете повече за сюжета… Четете нататък. Ще добиете най-общи представи за историята, но бих ги броял за спойлери, тъй като когато започнах книгата не знаех дори толкова и това допълнително засили удоволствието от четенето.

Е какво, решавате да четете нататък, така ли? Добре, ваша воля. Любопитковци такива!

gosti-otdalech-hrm

Нашият главен герой се нарича Лан и е хлапе, което е имало съмнителното щастие да оцелее апокалипсиса заедно със семейството си. Хората са отказали да чуят посланията на Грета Тунберг и Wall-E и в крайна сметка са видели окончателно сметката на Земята. Част от оцелелите са си спретнали колония на Марс, тъй че три пъти ура за космическите корабокрушенци!

В крайна сметка хората се натъкват на потенциален нов дом. Но… той е вече обитаван, а расите, които го населяват имат огромни резерви към евентуалните нови съквартиранти, които са унищожили предното си местожителство. Може ли някой да ги вини за предразсъдъците? Така става, когато причиниш смъртта на собствената си планета. Хората настояват, че са си научили урока и имат с какво да допринесат, стига да бъдат приютени… А дали е така?

Признавам си, „Гости отдалеч” ме изненада адски, при това много приятно. Видях корицата и си казах – Еха, нова книжка на Джоф/Джеф Родки! Има хлапе, заобиколено от шантави създания… Явно това ще да са гостите от далеч. Ще има я магии, я някакъв космически кораб или портал към друго измерение или нещо такова, ще има странни същества, и главният герой е хлапе, та… Очаква ме някакво забавно приключение!

416awsksj7l._sx329_bo1204203200_

Изобщо не предполагах, че НИЕ ХОРАТА, ще сме гостите от далеч. И изобщо не очаквах, че освен изобилното количество хумор ме очаква нещо, което спокойно мога да определя като социална научна фантастика с политически оттенъци. Точно така! Това е детска книга, която адски умело (и разбираемо!) нагазва в дълбокото. Джоф Родки не подценява аудиторията си, нито пък родителите на аудиторията си, и в крайна сметка „Гости отдалеч” е една мощна алегория за истински важни и актуални теми. Отворени и затворени граници, търсене на убежище, мечта за дом, бягство от разрухата, бежанци и имигранти, трудностите при адаптацията, проблемите от културните бариери… Много силна и смислена книга!

Оставям ви с думите на автора:

Скъпи читателю,

В тази книга се разказва за семейство, което емигрира на чужда планета, след като Земята е разрушена по време на ядрена война. Май ще е малко пресилено да нарека хумористична книга, която започва в сянката на ядрен апокалипсис, но – честна дума! – тя е много по-веселяшка, отколкото предпоставките подсказват. Повечето смях нахлува в нея благодарение на Лан – разказвач и главен герой. Неговото чувство за хумор озарява инак мрачните дни, докато цялото семейство Мифуне се бори с големия въпрос, поставен от извънземните им домакини: защо да отварят домовете си за вид, който току-що е взривил собствената си планета? Този въпрос представлява и гръбнакът на вълнуващата забавна история, която децата поглъщат за развлечение, дори и да не долавят в преживелиците на Лан алегорично ехо от събитията в реалния свят. Внимателните читатели могат да забележат също и че съм пропуснал повечето подробности при описанието на Лан. Сред най-хубавите свойства на книгите е фактът, че са съвместно дело на две въображения: това на автора и това на читателя. В случая съм дал на читателите малко повече свобода от обичайното, за да си представят такава версия на Лан, която най-добре ще им пасне. Смятам, че така историята става по-духовита – надявам се и вие сте съгласни. Благодаря, че ще прочетете тази книга!

С най-добри пожелания: Джоф

Още за книгата тук: https://kibea.net/book/2751

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s