Завръщаме се към магнетичния мрак на поредицата за Чудатите деца на мис Перигрин! Няма откъсване от странния и зловещ свят на Рансъм Ригс, в който все пак има място и за толкова много приключения и романтика. Джейкъб и компания отново са тук. Както онези черно-белите снимки, част от които могат да накарат косата ви да настръхне. Ако не се боите, то разгърнете „Атлас на дните” (изд. „Бард”)

Нови тайни, разкрития, загадки… Залогът е по-висок от всякога! Нещата започват да стават твърде… чудати. След като се справя с чудовищната заплаха, която едва не унищожава чудатия свят, Джейкъб Портман се връща във Флорида, където е започнала неговата история. В компанията на мис Перигрин, Ема и приятелите му животът обещава да бъде по-хубав от всякога. Всички прекарват дните си на плажа и чудатите деца вземат от Джейкъб уроци по „нормалност“. Но не е предопределено това да продължи дълго. Откриването на подземния бункер на дядото на Джейкъб дава нова информация за двойствения му живот като чудат ловец. Джейкъб узнава нови тайни за опасната дарба, която е наследил, и разкрива истини, които са се спотайвали в подсъзнанието му много преди да попадне в примката на мис Перигрин. Сега вече залогът е по-висок от всякога, тъй като Джейкъб и приятелите му се озовават в неизследваната територия на американските чудати – свят, който не разбират.

216748_b

Близо 450 страници отлетяха почти неусетно. Джейкъб Портман се озовава отвъд океана, а Америка се оказва доста повече от „Страната на неограничените възможности”. Чудати има и тук, но тяхната роля и начина, по който се вписват (или не) в средата си са коренно различни. Предстоят нови изпитания. Адаптацията е тежък процес, който на моменти изглежда направо невъзможен. Отново усетих привкус на ретро „Х-мен”, примесен с онази особена атмосфера, която така ме плени още от първата книга. Запазвайки тона и характерните черти на поредицата, но пренасяйки действието на различно място и в различна епоха Рансъм Ригс постига добър баланс между „още от същото” и „нещо ново”, които превръщат „Атлас на дните” в наистина приятно продължение.

Нужна ли беше четвърта книга? (Всъщност пета, ако броим и „Приказки за чудатите”) Въпрос на предпочитания. Някои хора биха мрънкали, че след чудесния финал на трилогията в „Библиотеката на душите” Рансъм Рингс не е подхванал нова история, а е яхнал вълната на невероятно успешната си поредица и е решил да изстиска още от нея. Други пък (и аз съм в този лагер!) ще се зарадват на поредната среща с героите, които са ни станали така близки и ще копнеят да научат как продължава всичко и накъде ли ще се разгърне този път света на Чудатите деца. И да, тъй като вече ги познаваме и имаме представа какво да очакваме от поредната книга, изненадата не е същата, усещането е по-различно, и не бих казал, че „Атлас на дните” надскача по някакъв начин вече разказаните истории… Но и това не ми е нужно. Според мен за да продължи една история не е необходимо на всяка цена всичко да бъде една идея повече – по-епично, по-съдбоносно, по-напрегнато… Все пак, ако злото продължава да се завръща във все по-опасни превъплъщения, това някак си кара предишните приключения на героите да бледнеят. За мен е предостатъчно ако авторът не изневерява на себе си и ми поднесе още една порция, приготвена със същите съставки, които са ме накарали да се завръщам и преди към поредицата. Да не забравяме и фотографиите – истинската запазена марка на Чудатите деца на мис Перигрин!И да, рецептата на Рансъм Ригс изглежда работи безотказно, защото „Атлас на дните” е истински успех.

Още за книгата: https://www.bard.bg/book/?id=2395

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s