Въпреки, че изпитвам ненаситен глад за нови книги, понякога всичко, от което имам нужда като читател е единствено прелестната проза на Рей Бредбъри. Чета „От прахта родени” в чудесен превод от Крум Бъчваров и с логото на изд. „Бард”.

Те живеят от векове в легендарна и тайнствена къща. Рядко ги срещат на дневна светлина. Децата им са любопитни и диви, старците са оцелели от древни времена, а някои спят в легла с капаци. В къщата кипи подготовка за голямо семейно събиране. В нощната тишина се чува тихото пърхане на крилете на чичо Ейнар. Но очакването е пропито с обреченост. Защото светът се променя, а сянката на смъртта винаги тегне над това особено семейство. А най-тежкия товар на времето носи Тимъти – тъжното и различно подхвърлено дете. Единственият, който някой ден ще остарее и ще умре. Той трябва да сподели, да запомни и да разкаже всичко…

217170_b

Това е не е първият случай, в който Бредбъри събира заедно няколко от своите разкази и ги превръща в новела. Писани в различни години, и вероятно под различен тип вдъхновение, сюжетите тук са тематично и стилово консистентни, но някои от тях носят по-различно настроение. Типично за Бредбъри, имаме меланхоличен мрак и едва ли не поетично внимание към детайла, което създава неповторима атмосфера.

Преди време приятел ми описа книгата като по следния начин: „Представи си „Семейство Адамс”, но не като комедия, а като драма”. До известна степен съм склонен да се съглася с това определение, но все пак „От прахта родени” е много повече от поглед към живота на шепа създания на тъмнината. Това е поклон пред готиката. Реверанс към черно-белите филми на ужасите. Намигване към всички хлапета, които крият широките си усмивки зад маски на чудовища в нощта на Хелоуин. Това е… Бредбъри!

Бих казал, че „От прахта родени” е глътка свеж въздух, но… Не. Въздухът тук не е свеж. Напротив. Той е застоял и тежък, сякаш идва от гробницата на Тутанкамон. Пропит е с миризмата на формалдехид от лабораторията на луд учен. Вледеняващ и непрогледен, като стелещата се над гробището мъгла. И Бредбъри ни кара да дишаме с пълни гърди!

Още за книгата: https://www.bard.bg/book/?id=403

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s