Уилям Гибсън е жив класик на научната фантастика и автор, който едва ли има нужда от представяне. Свързваме името му главно с киберпънка и новата му книга „Периферни тела” (изд. „Изток-Запад”), определено стъпва с единия крак в тази територия, но… този път създателят на „Невромантик” ни е приготвил и други жанрови изненади и актуални за съвремието ни дилеми. Романът идва на български в чудесен превод на Иван Атанасов.

„Периферни тела“ е номиниран за наградите „Локус“ и „Джон Кембъл“ научнофантастичен трилър, който ни показва две различни реалности в бъдещето – едно по-близко и едно по-далечно, свързани от необичайно престъпление. Флин Фишър живее в провинциална Америка от близкото бъдеще и си изкарва хляба със сглобяване на продукти в 3D печатница. Един ден брат й Бъртън, който работи като охрана в игрови прототип – виртуален свят, който смътно прилича на Лондон – я моли да поеме смяната му. Работата е съвсем проста – от Флин се иска да пилотира квадрикоптер около високите етажи на една сграда и да гони от тях летящи „папараци“. Когато става неволен свидетел на едно загадъчно убийство обаче, тя започва да се чуди дали този виртуален свят не е нещо повече от прототип на игра… 

247505

Освен криминалната нотка, „Периферни тела” предлага не една, а цели две антиутопии. Близкото бъдеще е леко преувеличена и плашещо вероятна визия за утрешния ден, в която демокрацията отстъпва все повече и повече пред авторитарни режими, а наплашеното население с готовност губи лични свободи в името на обещаваната сигурност. Дроните и гейм индустрията се използват по начини, които биха накарали създателите им да направят с проектите си същото, което върши Майлс Дайсън в „Терминатор 2”. По-далечното бъдеще пък е направо постапокалиптично и виждаме какво е сполетяло човечеството покрай климатични промени и други екологични катастрофи, което обаче не пречи на вида ни да не еволюира отвъд явно генетично заложеното ни безхаберие. Двете епохи са свързани с прекрасен plot device, за който аплодирам Уилям Гибсън. Много е вероятно в най-близко бъдеще някой да си хареса концепцията и да реши да я адаптира като ТВ сериал или нещо подобно.

Ще ви отнеме известно време да се ориентирате из множеството термини, използвани в сюжета. Едновременно с това ще трябва да свикнете и с разпокъсаната структура, в която авторът редовно прескача между близко и далечно бъдеще. Но Гибсън се е погрижил търпението ви да бъде възнаградено! „Периферни тела” неочаквано се оказва (освен всичко друго) И история за (нещо като) пътуване във времето и… колкото и откачено да звучи, точно тази част от романа ми напомни на комуникацията с Емзеперикс в „Семейство Мейзга”. Не, Гибсън не е решил да прибегне до анимационен хумор, но ни дава един нестандартен и удивително свеж вариант на иначе изтърканата тема за времевите парадокси и пр. темпорални неразбории. Възможностите, които изфантазираната от Гибсън технология предлага крият невъобразим потенциал, а начинът, по който този потенциал бива пропиляван от човечеството е направо влудяващ! Защо? Защото, ако се вгледаме по-внимателно, че установим, че дори сега разхищаваме възможностите на широкодостъпната съвременна технология за какви ли не тривиални глупости. Явно ни е в кръвта.

Колкото до героите, в „Периферни тела” те почти не ни занимават с личните си проблеми. Персонажите са по-скоро пионки в една партия шах, която Гибсън разиграва пред очите ни, за да ни покаже вероятните изходи. И освен ако искаме да не изгубим собствената си игра, май си струва да му обърнем внимание…

Още за книгата тук: https://iztok-zapad.eu/periferni-tela

Ревю на ShadowDance: https://www.shadowdance.info/magazine/books/peripheral/

Уилям Гибсън (р. 1948) е американско-канадски автор на бестселъри, един от най-ярките представители на поджанра киберпънк. Публикувал е 12 романа и дузина разказа, отличени с престижни награди като „Небюла“, „Хюго“, „Филип Дик“, „Джон Кембъл“ и „Аркър Кларк“, а през 2008 г. името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика. По негови произведения и сценарии са заснети два епизода на „Досиетата Х“ и филмите „Хотел „Ню Роуз“ и „Джони Мнемоник“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s