В скорошното ревю на „Какавидите” споменахме, че за множество мои връстници  първата среща с историите на британския фантаст Джон Уиндъм всъщност бе телевизионният сериал „Чоки”. Това, което не споменахме е, че и романът, вдъхновил сериала също бе преиздаден наскоро от „Изток-Запад”. А наистина има защо „Чоки” да се завърне! Всяка вечна история (а тази определено е такава) заслужава да бъде представяна отново на следващите поколения. И припомняна на предишните.

Да имаш въображаем приятел е нещо обичайно, когато си малко дете. Но Матю не е малък. Той е на единайсет, а и измисленият му другар е доста необичаен. Защо, иска да знае Чоки, денонощието се състои от 24, а не от 32 часа? Защо съществуват два пола вместо един? Защо Матю не реши домашното си по математика, като използва двоичната бройна система? Когато въпросите стават прекалено сложни и объркващи, родителите на Матю започват да изпадат в паника. Ами ако Чоки не е продукт на въображението му, а нещо съвсем различно? Кой е Чоки? И какво може да иска от едно 11-годишно момче?

chocky-john-windom-iztok-zapad

Някои определят „Чоки” като едва ли не детска фантастика. Виждам защо това е така – лесно е да се постави подобен етикет предвид факта, че сцена на действието е домът на едно напълно обикновено, порядъчно семейство, а в центъра е едно хлапе и… както отначало подозират възрастните, богатото му въображение. Или пък нещо повече?

Истината обаче е, че „Чоки” е история, която като теми и идеи далеч надхвърля обичайното съдържание на детска книга. В никакъв случай не искам да подценявам интелигентността и възприятията на по-младите читатели, напротив, просто искам да подчертая, че в „Чоки” има предостатъчно материя, която истински да заинтригува и възрастните. Умението на Уиндъм като разказвач е наистина удивително, защото в един сравнително кратък брой страници авторът е успял да вмъкне изключително много, не просто под формата на история, но и като въпроси, храна за размисъл… Сюжетът има повече слоеве, от колкото бихте подозирали за такава кратка книга и притежава способността да отваря умове и разширява хоризонти. „Чоки” е роман, който неизменно ще ви накара да разсъждавате, да си задавате въпроси, да погледнете отново към нощното небе с любопитните очи на дете.

zx620_2806142

При все, че имам голям сантимент към корицата на Текла Алексиева за изданието на „Библиотека Галактика”, корицата на новото издание също доста ми харесва. Изображението улавя идеите и атмосферата на романа – има нотка на детска невинност, на двойственост, на чуждо присъствие и космическа тайнственост. Изданието на „Изток-Запад” е с познатия превод на Теодора Давидова, но за сметка на това пък форматът и странирането превъзхождат тези на книжката от едно време и значително улесняват четенето. (Освен ако, разбира се, не сте влюбени в джобните формати от едно време.)

„Чоки” е една по-интимна, по-невинна и същевременно по-психологическа и философска извънземна инвазия. И също така е истинска класика.

Още за книгата: https://iztok-zapad.eu/choki

Ревю на Книжен Петър: https://knijenpetar.wordpress.com/2019/07/16/choki-dzhon-uindum/

Джон Уиндъм (1903–1969) е британски писател, едно от големите имена в научната фантастика. Автор е на 12 романа, най-известни сред които са „Денят на трифидите“, „Кукувиците от Мидуич“, „Чоки“ и „Какавидите“. Роден е в Бирмингам, Великобритания. Няма висше образование, занимава се с различни дейности, за да си изкарва прехраната. Първите му разкази са публикувани в средата на 20-те години на 20 век, в обикновени списания, а не такива с научно-фантастична насоченост. Произведенията му са в различни жанрове, включително научна фантастика и детективски романи. По време на Втората световна война Уиндъм работи в армията, където продължава да пише. Първият му роман излиза през 1935 г., но истински известен става с романа „Денят на трифидите“, който излиза през 1951 г. Романите, които той пише след това се радват на много почитатели в читателските среди на научна фантастика. Някои от неговите романи са филмирани. Джон Уиндъм умира през март 1969 г.

2 thoughts on “„Чоки” от Джон Уиндъм

  1. Любима! В моята класация Чоки е преди Какавидите и Трифидите на Уиндъм, и напълно подкрепям многопластовия плот на книгата. Препрочетох я като „вече голяма“ и открих неща, които със сигурност не са ми правили впечатление като дете. Много хубаво ревю, което носи наслада 🙂

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s