Литературните дебюти, идващи отвъд границите на България, и особено на запад, рядко носят усещането за нещо дебютантско. За да стигне една книга до книжарниците там, да пребори океан от конкурентни заглавия и да се докаже и прочуе достатъчно, че и родните издателства да „заложат на сигурно” и да инвестират в права, превод и пр. … Сещате се, книгата просто трябва да бъде изпипана. Изпипана, до такава степен, че понякога направо звучи изчислена – според теченията сред бестселърите, тенденциите в читателските вкусове и т.н. Книгата, за която пишем днес също е дебютна, но е дело на български автор. Общото със западните дебюти е именно това, че на човек му е доста трудно да повярва, че чете нечия първа книга. Различното пък е това, че на тези страници няма да намерите нищо изчислено, кухо и комерсиално. Отваряме „Заключени врати” на Даниела Богоева-Гюргакова.

23795378_108753819905478_7820900242727377132_n

Сборникът с разкази „Заключени врати” действително е първа книга за Даниела Богоева-Гюргакова, но не е първата, която представяме на „Книжни Криле”. Може би сте чели ревюто ни за фентъзито „Огънят в мен” (изд. „Сиела”), или пък още по-добре – чели сте направо самия роман! „Заключени врати” е едно по-различно и доста по-интимно и задушевно преживяване, което също демонстрира майсторско перо и истинско вдъхновение.

Трудно е да се обхване цялото съдържание на сборника с няколко думи. Събраните тук истории са различни като настроения, стил, внушения, символика, теми… Разнородни сюжети, чувства, герои и дори епохи. Но зад богатото разнообразие неизменно има една обща черта – няма безсмислен произвол, няма дори разказ заради самия разказ. Усещането, стилът и идеята са събрани в еднородно цяло. Всеки разказ е един завършен, пълнокръвен, пулсиращ от живот свят.

Някои хора пишат просто като упражнение, пускат мислите си като поток върху белия лист, други пък се стремят да градят атмосфера, трети да шокират… Някои дори пишат като терапия, просто за да освободят съзнанието си от някакви свои демони, мисли, които тежат в собствените им умове, но които остават неразбираеми за широката публика. Тук не е така. Не всеки се опитва или пък успява реално да каже нещо и да изрази себе си, но Даниела Богоева-Гюргакова прави именно това. Пишейки, тя докосва. Зад „Заключени врати” няма разказ, който да ви остави безучастни. Няма сюжет, в който да не е залегнала някаква истинска и дълбока емоция.

Някои твърдят, че вътре в себе си, истинските творци са недоволни. Казват, че нуждата да твориш идва или от лична драма, или от безсилието ти да промениш света, да го направиш такъв, какъвто искаш и какъвто би трябвало да бъде. Може би тези твърдения са верни. Разказите на Даниела Богоева-Гюргакова са пълни с мъка и любов, реалното боли, надеждата лекува, а сънят и фантазиите понякога се оказват по-близки, от колкото сме подозирали.

Прочетете едноименния разказ, дал заглавието на сборника: https://otvadkoritsite.wordpress.com/authors/danielabogoeva/

Още ревюта за книгата: https://www.goodreads.com/book/show/36586392

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s