Даркъс не може да повярва на очите си, когато от крачола на ужасния му нов съсед изпада огромно насекомо. То представлява гигантски бръмбар и изглежда, сякаш иска да общува. Но как е възможно едно момче да се сприятели с бръмбар? А каква връзка има бръмбарът с изчезването на баща му и пристигането на Лукреция Кътър с нейната неподправена страст към зловещи бижута? Отговорите търсим в детския роман на М. Г. Ленард „Момчето и бръмбарите” (изд. „Дуо Дизайн”), начало на трилогията „Битката на бръмбарите” (The Battle of the Beetles).

momcheto-i-brambarite-30

Запознайте се с Даркъс Катъл. На крехката възраст от тринайсет години той се озовава на прага на третото си училище за последните пет седмици. Пет седмици, откакто татко му го е завел за последен път на училище. И изчезва. Даркъс дълбоко вярва, че баща му не го е изоставил. Но за момента няма и помен от д-р Бартоломю Катъл, директор и учен в Природонаучния музей. Единствената следа, която е оставил баща му, са екземпляри от разред Твърдокрили. Случайно или не, в самотата си Даркъс попада на един великолепен бръмбар рогач, който на всичкото отгоре изглежда иска да се сприятели с него. Отначало плах, но постепенно открит към непознатото, Даркъс неусетно навлиза в света на бръмбарите. И скоро новият му приятел вече си има име – Бакстър. Бакстър се оказва безценен. Той може би е неговият ключ към разплитане на загадката с мистериозното изчезване на баща му? А там където има мистерия, скоро се появяват и съмнения. 

Обичам Middle Grade романите, или иначе казано – четивата, които се целят в аудиторията на 8-13 годишните. Най-лошото на тези романи е, че… доста хора ги подценяват като чисто детински истории, в които по-възрастните най-вероятно няма да открият нищо за себе си. Е, поне в моя случай съвсем не е така. Това, че главните герои са „мъници”, съвсем не означава, че се изправят пред малки предизвикателства, борят се срещу малки злодеи, или пък, че в тях бушуват малки емоции. Дори напротив. Този тип книги обикновено представят един особен поглед към света – прям, необременен от преструвки и в същото време, все още запазил до голяма степен вярата в доброто и склонността да забелязва красотата на малките неща.

И като говорим за малки неща, ето ти една книга, в която бръмбарите играят важна роля в сюжета. Бръмбарът Бакстър се превръща в първа дружка на главния герой, Даркъс Катъл и двамата са страхотен и доста колоритен тандем. (Отне ми известно време за да си представя Бакстър именно като бръмбар, в началото в главата ми все изникваше муха, заради един друг персонаж със същото име – мутиралия в муха учен Бакстър Стокман от „Костенурките нинджа”). Поддържащите роли и злодеите в романа са също чудно изградени, ярки, запомнящи се и понякога направо пращящи от ексцентричност образи.

Но въпреки всички чудаци и приключенията, в които се забъркват те, „Момчето и бръмбарите” все пак не е единствено и само забавление. М. Г. Ленард не просто изследва измеренията на приятелството и смелостта, но и умело насочва вниманието на младите читатели към наболели екологични проблеми и застрашеното видово разнообразие. Една от темите на „Момчето и бръмбарите” е важността на всяка брънка от нашата екосистема. Ние, хората може и да се чувстваме като господарите на върха на пирамидата, но май често забравяме, че дори и липсата на един-единствен бръмбар може да се окаже слабото място, което да я накара да рухне. 

Ревю на Книжен Петър: https://knijenpetar.wordpress.com/2019/05/28/momcheto-i-brumburite-m-g-lenard/

Ревю на Лора Филипова в „Детски книги”: https://www.detskiknigi.com/momcheto-i-brmbarite-ili-silata-na-malkite/

М. Г. Ленард е завършила с отличие английска лите­ратура и има магистърска степен по шекспирознание от „Кингс Колидж“ в Лондон. Работи като продуцент на цифрови медии за клиенти като Националния те­атър и „Хари Потър Уест Енд“, а преди е работила в Кралската опера и „Шекспирс Глоуб“. Ленард започва кариерата си в музикалната индустрия, където упра­влява независимата звукозаписна компания „Сетанта Рекърдс“ и работи като мениджър на групи, например „Дъ Дивайн Комеди“. След като напуска музикалния бранш, тя учи за актриса, изпробва сили в режисьор­ската и продуцентската дейност, както и като изпъл­нител, преди да реши да пише истории. Ленард живее в Брайтън със съпруга си, двамата си синове и домашния си бръмбар рогач.

0846587_back__b

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s