„Корабът с алените платна” (изд. „Колибри”) е първата книга на Александър Грин, която попада в ръцете ми. Бях привлечен колкото от обещанието за приказна повест за всички възрасти, толкова и от красивата корица на Дамян Дамянов. Книгата ме грабна още от самото начало – с красивия изказ, с прекрасните герои, с пленителната си атмосфера…  Грин ни е завещал книга изпълнена с романтика и меланхолия, с любов и приятелство, и с трогателен и мелодраматичен финал, който ще ви накара да повярвате, че понякога, с мъничко помощ, съдбата наистина си знае работата.

111.JPG

В самото начало Грин ни среща с мълчаливия Логнрен – моряк, който се завръща у дома след дълго плаване, за да открие, че съпругата му е починала, а добра съседка е поела грижите над невръстното им дете. Сърцето на Лонгрен се свива, но бебето в ръцете му има нужда от него. Малката Асол се превръща в център на света за сломения мъж. Той оставя корабите зад гърба си, или поне онези, големите, истинските… Морякът се зарича никога вече да не оставя дъщеря си сама и се превръща и в майка, и в другар, и в учител.

library.jpgЛонгрен обаче не забравя трагичните обстоятелства около смъртта на съпругата си и така и не прощава на онези, които са косвено отговорни за това, че дъщеря му расте без майка. За тях мъжът няма ни прошка, ни жал. За тях той таи в душата си тиха и студена ярост. Един ден съдбата предоставя пред Лонгрен възможност – дали да прости и да помогне, или да гледа безучастно как морето раздава своята мрачна справедливост. Лонгрен избира второто, но изборът му става причина той и Асол да бъдат завинаги трън в очите на своите съселяни.

И макар, че Асол расте без приятели, единствено в компанията на любящия си баща, животът й сякаш преминава под щастлива звезда. Една дървена играчка, изработена от Лонгрен и една случайна среща ще се превърнат в приказна мечта за малкото момиче и ще я карат да гледа към хоризонта с надежда.

boat.jpgНяма да издавам повече от сюжета, защото книгата и без това е кратичка. „Корабът с алените платна” започва доста минорно, но въпреки сивите краски страница след страница усещаме сгряваща взаимност, особен уют, че любовта, семейството и грижата за близките осмисля всеки миг, дори тогава, когато дните ни са натежали от мъка. Взаимоотношенията между баща и дъщеря са описани по наистина трогателен начин. Самият аз съм баща на две момичета и образът на Лонгрен ми влезе под кожата – морякът, оставил морето и потърсил препитание в дялкането на дървени корабчета, в името на детето си. Има нещо толкова красиво и поетично в този образ. Да не говорим, че бащите в литературата от преди век обикновено са далечни, хладни образи, неспособни да изразяват чувствата си – а Лонгрен е пълната противоположност.

asol-dream.jpg

Асол пък е чиста като капка роса, растяща откъсната от света тя се превръща в едно красиво и нежно създание, запазило в себе си детската невинност и вярата в мечтите. Четейки книгата човек направо трепери над нея, моли се животът да не я обрули, бележи, преърше… Защото такива хора са истинска рядкост и заслужават щастие, но животът често е несправедлив, нали?

Но поне в приказката на Александър Грин няма ни капчица цинизъм. И слава Богу! Знам, някои биха определили историята като захаросана, сладникава, наивна или прекалено мелодраматична… За мен обаче „Корабът с алените платна” бе едно изключително слънчево и зареждащо книжно преживяване. Щастливият край е предвидим и ясен десетки страници преди финала, но човек просто предвкусва сладостта, която очаква героите накрая и чака със затаен дъх те да я изпитат и споделят. В „Корабът с алените платна” се говори за куража, за силата да не се превиваш пред обстоятелствата и да продължаваш да отстояваш себе си въпреки всичко, за надеждата като пътеводна звезда. Наистина чудесна книга, която горещо препоръчвам на всички.

Ненко Генов

 Още за книгата: https://www.colibri.bg/knigi/1632/aleksandyr-grin-korabyt-s-alenite-platna

Още ревюта: https://www.goodreads.com/book/show/42653121

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s