Откачената стиймпънк поредица на Филип Рийв върви към своята кулминация. Но вместо по инерция, поредицата „Смъртоносни машини” се движи шеметно напред, с пълна пара към „Мрачна равнина” (изд. „Егмонт”).

„Лондон е потънал в развалини, но Том и Рен откриват, че старият град крие невероятна тайна, която може да сложи край на войната. Докато те бродят из тъмните му дебри, времето изтича безпощадно. Далеч от тях, Хестър се изправя лице в лице с фанатичен враг, който притежава възможностите и желанието да погуби цялата човешка раса.”

4_adarklingplain_philipreeve_cover20copy1561539806.2038

Ако прочетеш няколко книги на Филип Рийв постепенно свикваш с нещо – обратите нямат край и винаги се опитват да те хванат неподготвен. Ето защо разгръщайки четвъртата книга читателят вече е като на тръни! Отгръщаш всяка страница и си нащрек, че зъбните колелца в главата на Рийв ей сега ще сменят посоката си, или пък човекът тотално ще изперка (в добрия смисъл) и ще ти сервира възможно най-изненадващия завой, или ново разкритие, което ще се окаже примамка, отвлякла вниманието ти в погрешна посока, или друг умел трик.

Приключенията на Том и Рен продължават, и проследявайки ги неусетно започвам да развивам в главата си няколко възможни посоки, по които историята може да върви напред и гледам да натрия носа на Рийв, „О, не, господине! Този път не успяхте, бях подготвен за това!”… Но Рийв е пъргава и хитра гадина и пак успява да ме сгащи… По дяволите! Пардон, исках да кажа „дяволски увлекателна книга”. На всичкото отгоре дори в четвъртата част светоизграждането не забавя темпо и научаваме толкова много нови неща за вселената на „Смъртоносни машини”, че…!

Работата е там, че точно както и в живота, съдбата на персонажите понякога решава да ги удари с всички сили, а друг път ги оставя да им се размине и демонстрира добродушно снизхождение. Поредицата „Смъртоносни машини” като цяло е един скорострелен низ от добре организиран, внимателно конструиран хаос, който се завихря почти веднага и не се укротява до самия край.

А краят тук е върховен! Вероятно Рийв е изпитвал захаросаната съблазън на абсолютния хепи енд, с който най-накрая всичко да си дойде на мястото и нещата да се наредят, но… Опитът показва, че нищо никога не е напълно наредено, и именно в тази безпощадна неподреденост се крие силата на избрания финал. Много добра книга и достойно заключение на една поредица, превърнала се в мой фаворит. Благодарности на изд. „Егмонт” за бързото темпо, с което пуснаха книгите у нас и помогнаха на феновете да ги прочетат едва ли не като книжен маратон.

Книголет

Още за книгата: https://egmontbulgaria.com/smartonosni-mashini-840/4-mrachna-ravnina-p3551

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s