Когато човек разтваря роман със заглавие като „Магията”, той едва ли подозира, че в него ще става дума за възхода на нацистите, страданията на евреите, Холокоста… И все пак, в случая с романа на Емануел Бергман „Магията” (изд. „Кибеа”) съвсем не е подвеждащо заглавие. Магия има както в историята на книгата, така и в начина, по който тя е разказана. А ако някой реши да поспори, че илюзионистите не са истински магьосници? Тогава явно същия този някой е забравил, че истинската магия не се случва на сцената, а в очите и сърцата на публиката.

ПРАГА,1934 ГОДИНА. Петнадесетгодишният Моше Голденхирш, син на равин, попада в плен на магията на цирка благодарение на легендарния Човек Полумесец и очарователната му асистентка. Запленен от изкуството на мага и от красотата на младата Юлия, той бяга от вкъщи и се присъединява към цирка, който продължава турнето си в Германия.

ЛОС АНДЖЕЛИС, 2007 ГОДИНА. Десетгодишният Макс Кон се измъква през прозореца на стаята си, за да издири Великия Дзабатини, стар и отдавна забравен сценичен магьосник. Момчето е убедено, че само магия може да събере отново родителите му, които са пред развод.

magijata-125658921

Емануел Бергман е развил един затрогващ сюжет, преминаващ плавно през десетилетията и поколенията. Събитията от двете епохи резонират, паралелът между живота на момче и старец оформя изящна рамка, в която авторът рисува картина от думи, от която читателят не иска да се отделя. Гледната точка на Моше, младежката перспектива върху ужасите на войната, невинността и надеждата, които се сблъскват с жестокостта, на която единствено хората са способни, тези елементи Бергман е използвал изключително ефектно и е намерил начин, по който да балансира мрачната действителност с надеждата, че все пак от пепелта все някога ще разцъфне нещо красиво и животът продължава.

От друга страна, апокалипсисът пред който се изправя хлапакът Макс Кон в наши дни е преди всичко вътрешен и емоционален, но също така унищожителен за детството му. Родителите му не са щастливи един с друг, разводът изглежда неизбежен и сякаш нищо друго освен магия не е в състояние да ги задържи заедно. И ако съществуването на сина им не е достатъчна магия, то тогава същият този син ще открие подходящото заклинание с цената на всичко.

Обаянието на сценичната магия е изиграло голяма роля за чара и атмосферата на книгата. Забравената слава и прашасалите спомени придават сладко-горчив аромат на повествованието, изпълвайки страниците с носталгични нотки, но и сгряваща сърцето човещина и взаимност.

Книголюба

Още за книгата: https://kibea.net/book/2565

magiyata-emanuel-bergman-30

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s