Когато някой не се дава лесно за него казват, че е костелив орех. А в случая със Скълдъгъри Плезънт костеливата част трябва да се приема напълно буквално! Любимият героичен скелет отново ще се опълчи срещу злото. Когато книгите в една поредица станат двуцифрено число обикновено и очакванията към автора са двойни. Как ли се е справил Дерек Ланди с 11-тата книга за Скълдъгъри Плезънт? 

Сега ще поиграем на една игричка, Валкирия. Обичаш ли игри? Дано да обичаш. Тази е много забавна. Наричам я „Хайде да спасим Алис“. Правилата са следните: Трябва да го направиш сама…

product_618

„Полунощ” отново не надскача нито „Смъртта на светлината” (том 9), нито предишните 2-3 книги, и Ланди сякаш дори и не се опитва да достигне пилящото нервите напрежение, с което се характеризираха те. Поне не за сега. И вероятно това е нарочно. Основните ми тези са две.

Или, първо, от десетата книга нататък Ланди е запланувал още поне 5-6 и отново планува да покачва нивото на адреналина с всяка следваща, или… Другото, което започвам да подозирам – човекът е решил да пише нова поредица за ново поколение фенове. Разбираемо, след като оригиналния роман излиза през 2007, и до десетата книга вече са изминали точно десет години – част от читателите на поредицата сигурно вече са „надраснали” подобен тип истории и са престанали да следят приключенията на Скълдъгъри и Валкирия. Но „Скълдъгъри Плезънт” е поредица, която като малко други успява да расте заедно със своите читатели. Всяка следваща книга е все по-зряла и все по-мрачна, тъй че разбирам защо част от почитателите на серията остават не чак дотам удовлетворени от „Възкръсване” и „Полунощ”. Някои твърдят, че Ланди се е изчерпал и продължава да пуска посредствени книги, лежейки на стари лаври… Аз пък гледам на тях като на едни по-лежерни и неангажиращи продължения, и с този подход книгите няма как да не ми харесат! (А аз ИСКАМ да ги харесам.)

51iyyibxoul._sx329_bo1204203200_

Отворен е портал между измеренията, заплахите не са единствено в нашата реалност, а от отвъд  напират не само злите сили, но и онези, които бягат от тях. Много ми допада, че Ланди се е заиграл с актуални теми като напускането на унищожената родина, търсенето на убежище, надеждата за нов дом и по-добър живот.

Оумън лека полека се нагажда към ролята на Валкирия, но не е лесно да поемеш такъв товар върху раменете си, нито пък да си в сянката на подобна героиня. Самата госпожица Кайн пък трябва да намери баланса между миналото, което все още не се е отказало да я преследва, постоянно напрегнатото настояще и бъдещето със семейството си, което тя все пак се надява да има. Ясно е, че „заживели щастливо и спокойно” не е опция за тези герои и Дерек Ланди няма никакво намерение да ги остави намира! Аз все още съм на борда!

И накрая да не забравя да спомена колко много ме радва на родната корица – по-нестандартна за поредицата и за първи път без илюстрация на главните герои, но затова пък колко кефеща и пипната!

Още за книгата: https://artline-store.net/product/467/skaldagari-plezant-polunosht-kniga-11.html

Още ревюта:

http://knigolandia.info/book-review/polunosht/

https://ladybugspage.wordpress.com/2019/01/15/skulduggery-pleasant-midnight/

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s