Винаги съм обичал фантастичната литература и винаги съм проявявал любопитство към българската такава. Още в ученическите си години открих, че имаме не един и двама автори, които макар и да не се изучават в часовете по литература и да не се споменават и обсъждат от учителите ни, все пак съществуват, пишат, и най-важното – по нищо не отстъпват на доста от световно известните имена, чиито книги се превеждат на десетки езици и се радват на голяма популярност и в България. Открих Петър Бобев, Светослав Славчев, Агоп Мелконян… Но откакто пиша за „Книжни Криле” се оказа, че явно не съм държал българската жанрова сцена достатъчно под око, защото покрай блога открих много нови за мен писатели, за които не бях чувал и които ме изненадаха повече от приятно със своето творчество. Един от тези писатели е Силвия Петрова, автор на романите „Тотемът на мистика” и „Проклятието на мъдреца”, съответно том първи и втори на поредицата „Зеницата на смъртта” (изд. „Весела Люцканова”)

166538_b

Свят, тънещ в мрак, свят, обречен да остане без име. Време, в което пропитата с кръв земя ще тлее, обхваната в зелените огньове на Хаоса. Близо е краят на дните блажени. Черни изчадия като безумно море ще залеят светлината на живота и там, където мъглите разстилат се върху чертаещи съдбата пътища, надеждата мъртва ще падне навеки. Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на свдоите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход към вечната битка между добро и зло. Неразрушим баланс, където победителите са победители, докато новите титани не се надигнат, за да довършат делата на своите предшественици. 

Когато опре  до дебютни книги винаги съм на мнение, че е по-добре човек да започне с нещо по-камерно и стегнато. Просто рискът да пишеш нещо епично и да се оплетеш в собственото си светоизграждане и доста голям. Дори по-обиграни писатели нееднократно са губели нишката на наратива си и са ни сервирали произведения, които определено биха спечелили ако легнат под редакторския „скалпел”. При младите писатели е дори още по-лесно да отхапеш повече, от колкото е възможно да преглътнеш. Или казано по-точно, да напишеш повече, от колкото читателят е в състояние да преглътне. Е, при Силвия Петрова това определено не е проблем.

prokliatieto-na-madreca

„Зеницата на смъртта” е епично, мащабно произведение, което ме увлече и ми достави не просто удоволствие от четенето, но и задоволство от факта, че съм открил един нов свят, в който с удоволствие бих се завърнал. Дори не споменавам задоволството от факта, че този свят се е родил в ума на български писател.

Елфи, вампири, различни раси и кръстоски между тях обитават свят, който е заплашен от нахлуването на зло божество и неговите наместници. Хаосът се стреми да обгърне всичко, а срещу него ще се опълчат герои, които са тласнати към битката от различни причини. Проклятия, магически артефакти, политически манипулации и дворцови интриги, страдание, падение и изкупление са намерили място във вихрена история, която обхваща повече персонажи и сюжетни линии, от колкото бих подозирал.

Представете си „Зеницата на смъртта” като гоблен. Една завладяваща картина, която виждате съвсем ясно отдалеч, но колкото повече се приближавате, толкова по-ясно различавате и различни цветни нишки, от които тя е изтъкана. Авторката майсторски преплита тези нишки, разделя ги, кара ги да се срещнат отново, а читателят следи паралелно посоките на всички тях и гадае къде ще го отведат те.

zenicite12

„Тотемът на мистика” и „Проклятието на мъдреца” са едва ли не образцово епично фентъзи, което ще се хареса на почитателите на Мартин, Толкин и Сандерсън. Светоизграждането е много добро, героите започват добре и непрекъснато се движат и развиват, добре подплатени с предистория и мотивация зад действията, които ги тласкат към нови и нови приключения… Стилът е повече от четивен, а диалозите показват чудесна „актьорска игра” отстрана на Силвия Петрова, която с лекота успява пишейки да се превъплати в разнообразните персонажи и да им придаде индивидуалност и собствен глас.

Имайки предвид, че книгите са издадени още през 2012, не зная дали да тая надежди за трети том, но ако един ден той се появи ще бъда наистина радостен. Ако обичате мащабното действие и фентъзи жанра, то потърсете „Тотемът на мистика” и „Проклятието на мъдреца” и вижте с какво може да се похвали родната литература в това отношение!

StarКнижар

Силвия Петрова е родена през 1986 г. в гр. Пирдоп. Влюбва се във фентъзито покрай забавната книжка „Уилоу“. Още от дете пише – първо стихотворения, после кратки разкази, но мечтае за написването на роман. Започва първите си опити за писане на фентъзи на двайсет години и се отдава изцяло на него.

Още за книгите: http://vessela.eu/silvia-petrova.html

Ревю в „Цитаделата”: https://citadelata.com/%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s