„Тъмна материя” на Блейк Крауч (изд. „Ибис”, превод: Коста Сивов) е динамичен техно-трилър, в чиято компания прекарах няколко мързеливи следобеда в края на работната седмица. Авторът на трилогията „Уейуърд Пайнс“ прогонва скуката плъзгайки се между научното и научнофантастичното, довеждайки технологията няколко крачки напред и задавайки въпроса дали точно в тази посока трябва и искаме да крачим.

„Щастлив ли си?“ – Това са последните думи, които Джейсън Десън чува от устата на своя маскиран похитител секунди преди да бъде пратен в безсъзнание. Джейсън идва на себе си на непознато място, завързан за носилка и заобиколен от хора в защитни костюми. Mъж, когото никога не е виждал, му се усмихва и му казва: „Добре дошъл, Джейсън. Поздравления. Ти успя“. Джейсън се е събудил в един непознат свят. Съпругата му не му е съпруга. Синът му никога не се е раждал. Самият той не е обикновен преподавател по физика, а известен физик гений, направил забележително откритие. Невъзможно откритие. Кой свят е истинският – този или другият? Как може да се върне обратно? Отговорът се крие в едно пътуване, по-невероятно и ужасно от всичко, което може да си представи – пътешествие, което ще го принуди да се изправи пред най-тъмните си страни, докато се бори с един изумителен и непобедим враг.

310

„Тъмна материя” прави някои заемки както от киберпънка и хардкор фантастиката, така и от комерсиалните бестселър трилъри и резултатът е доста приятен микс от двете. Малко квантова физика, доста мистерия и котката на Шрьодингер в добавка и ето едно четиво, което хем не натоварва читателите и не задълбава в сложна научна теория, хем гъделичка любопитството достатъчно, та да си позволите от време на време да хвърляте по едно око на YouTube и Wikipedia между главите, за да видите какво имат да кажат по темата Нийл Деграс, Мичио и компания.

Въпросът „Щастлив ли си?” идва точно на място в живота на героя, който до момента е правел всичко възможно, за да бъде щастлив, или поне да си внуши, че е такъв. Но както често се случва, в определен момент от живота трябва да избереш приоритетите си и повечето от нас не могат да имат всичко. Джейсън е избрал това, което сърцето му е подсказало, и макар, че не е съжалявал за избора си, все пак частица от него винаги ще си задава въпроса как би се развил живота му, къде би достигнала кариерата му, ако и изборът му е бил друг.

Крауч е напипал много добро темпо, книгата направо пулсира от действие и акцентът е върху екшъна, а моралните дилеми и поставената под въпрос (паралелна) реалност са двигателят, който тласка всичко напред. Мистерии, догадки, конспирации и високи технологии гарнират сюжета и не ви позволяват да се отлепите от книгата, дори тогава, когато предстои някой обрат, който сте предусетили… или не?

Концепцията на „Тъмна материя” е солидна основа за ТВ сериал, а не бих имал нищо против и от още един-два романа, които прекарват различни по природа и гледна точка герои през приключения, подобни на тези, през които преминава Джейсън Десън. Подозирам, че четивото ще допадне още повече на хора, които принципно не четат фантастика – за тях вероятно паралелните вселени и последствията от различните избори ще се окажат нещо ново и оригинално.

Книголет

Още за изданието тук: http://ibis.bg/tamna-materiia.html

Ревю на Книжен Петър: https://knijenpetar.wordpress.com/2019/07/27/tumna-materiya-bleyk-krauch/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s