Все още си спомням първата ми среща с Каю. Беше по времето, когато вечер преди новините все още всички малчугани се редяха пред екраните в очакване на „Лека нощ, деца!”. Анимационния сериал за един малък симпатяга, почитател на шапките, който тепърва опознава света бе сред любимите детски, с които ни забавляваше Сънчо. Тогава не бях и подозирал, че Каю е международна звезда на книжната сцена, че сериалчето е базирано на серия детски книжки, която се продава в милиони екземпляри по цял свят… Още по-малко пък бях подозирал, че години по-късно ще чета въпросните книжки на собствените си деца! А дали Кристин Льорю, създателката на Каю, е подозирала при излизането на първата книжка през 1989, , че тридесет години по-късно децата на децата, които я четат също ще обикнат малкото й геройче? Сега това се случва и в България, благодарение на изд. „Кибеа”.
Ето я и новата поредица за Каю – вече цели пет книжки, при това с прекрасно качество. Малкото момченце ни приветства от плътните страници от гланциран картон, защитени от твърда корица със специално заоблени краища. Така книжното тяло е хем яко и издръжливо в понякога не особено внимателните ръце на малчуганите, хем острите ръбове липсват и няма опасност някой от невръстните читатели да се убоде или нарани. А това е наистина важно предвид аудиторията – деца на две годинки и нагоре.
Темите на книжките са ежедневни, но особено важни – както за децата, така и за техните родители. Заедно с Каю придобиваме нови умения и изграждаме полезни и здравословни навици. Ако четете тези книжки на детето си преди лягане, а то има проблеми със самостоятелния сън, то може би е най-добре да започнете от „Каю. Лека нощ!”. В тази книжка Каю преборва страховете от липсата на мама и татко в стаята и познава гордостта от това да си „голямо момче”, което вече успява да заспи и само, пък било то и на открехната врата.
Ако си имате вземане-даване с някой злояд малчуган пък, то „Каю опитва нови храни” едновременно демонстрира на децата колко интересно може да бъде да се включиш в изготвянето на менюто, дава ни да разберем, че вкусовете се променят… а и пуска някои любопитни хрумки за родителите! Дали пък ключът към по-добрия апетит не се крие в това да позволим на мъниците да подбират продукти и да помагат в кухнята?
Разбира се, след ядене е редно да измием зъбките. Кристин Льорю е подготвила книжка и по този въпрос. „Каю. Мия си зъбите сам” подсказва съдържанието, но… знаете ли, че освен своите собствени зъби, Каю ще изтърка челюстите и на ДИНОЗАВЪР?!?
„Каю. Време за гърне” и своеобразното продължение „Каю. Сбогом на пелените” са… е, сещате се за какво! Заглавията са достатъчно подсказващи. С помощта на Каю децата разбират, че преходът от памперси към нормално бельо не се случва изведнъж и често е съпроводен с подмокрени дрешки и постеля, в което наистина няма нищо срамно.
Прекрасно изготвени и като вид, и като съдържание, книжките за Каю ще са в помощ не само на родителите, но и на учители и педагози, които работят с деца на възраст от около две-три годинки.
Още за изданията тук: https://kibea.net/search/node/%D0%9A%D0%B0%D1%8E
Този пост ми е изключително полезен, тъй като скоро и моят мъник ще влезе в тази възрастова група. И да намери човек хубава книжка си е предизвикателство с всички тези опции на пазара… 🙂 🙂 🙂
ХаресвамLiked by 1 person