Ако човек посегне към дебютен роман на нашумял западен автор, издаден от голямо, комерсиално издателство, обикновено знае какво да очаква. Корица, анотация и маркетинг обикновено са достатъчни, за да подскажат доста добре какво точно съдържание те очаква вътре. Но ако човек реши да пробва към дебютен роман на незнаен български автор, чието произведение стига до читателите чрез платформата „Фабрика за книги”, значи е склонен към експерименти. То е като да си купиш билет за случайна дестинация, просто защото нещо в названието й ти е харесало. А най-хубаво е когато пътуването се окаже удовлетворяващо и те отведе на място, за което се радваш че си посетил. Тогава се радваш, че инстинктът ти не те е подвел и си бил един сред първите, които са стигнали до това кътче. „Цветът на тишината” на Йордан Донков ме подкани с поетичното си заглавие и стилната корица и се оказа точно едно от тези четива.

Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното.Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си „Цветът на тишината“. Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и още… За да стане велик воин? Или просто да оцелее в един суров свят, където можеш да умреш от една-единствена неправилна преценка? А може би има нещо по-важно?

tsvetat-na-tishinata-hrm

Като стил и усещане, „Цветът на тишината” напомня на Рафаел Сабатини и Емилио Салгари, а като атмосфера и сюжет – на самурайски епос а-ла Акира Куросава. Бързам да кажа, че изобщо не съм познавач на източната култура, нито пък съм напълно наясно с историческите факти около самураите. Представите ми са съвсем бегли, изградени предимно от художествени интерпретации от различен вид. „Цветът на тишината” обаче остави в мен усещането за отдаденост към темата от страна на автора. Без да претендира за пълна историческа точност и без да залива читателите си с фактология, Йордан Донков пише по начин, който ме кара да възприемам историята му като автентична и достоверна. Главите започват с хайку или някоя подчертаваща елемент от сюжета мъдрост.

cvetat-na-tishinata-fb-cover-photo1

Да умреш в името на господаря, дори когато смъртта ти нищо не променя – това винаги ми се е струвало адски безсмислено, въпреки че и в историите за такава трагична смърт също си има известна доза мрачна романтика. Имура Като обаче се учи от нелекия си път, от срещите си с различни персонажи, от премеждията, които съдбата му поднася. Хареса ми това, че макар и пазейки своята гордост, не е така краен като онези честолюбиви войни, които са готови да пожертват живота си току така, на халос, в името на едното достойнство.

 

Допадна ми също така, че Йордан Донков е внесъл в историята си немалко поетична справедливост. Делата на неговия самурай са като хвърлените камъчета и водните кръгове по повърхността на гладкото езеро – с течение на времето влиянието им става по-значително, както за историята, така и за самия герой.

 

„Цветът на тишината” се оказа много приятен роман и бих го препоръчал на почитателите на приключенската литература, особено пък на тези, които имат афинитет към звъна на остриетата и източната екзотика.

 

Книголет      

 

Още за книгата: https://donkov.bg/%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s