„Сказанията на Стрикса” том 5 е вече тук и ако все още не сте чули за периодичната антология от български фантастични разкази, то значи най-вероятно изобщо не се интересувате от този тип литература. А ако се интересувате – то едва ли имате нужда от дълъг увод и мога направо да пристъпя към съдържанието на новото попълнение към стабилната поредица на изд. „ИвиПет”.
Всяка епоха има своите герои и злодеи. Злото е навсякъде, дори и в самите нас. Изчаква момент на слабост, в който да се прояви. Преминал през време и пространство, Стриксът отново е тук, носейки нови легенди за времената, в които героите поемат на път сред неизвестността, за да преосмислят основополагащи ценности в лабиринт на самота и отчуждение. Силата на духа им се калява в сблъсъците със злото. 13 разказа за епични удари между живот и смърт, реалност и въображение; похот и ненавист припламват внезапно и могат без уведомление да изтрият човешкия разсъдък. Подгответе се за пътешествие в света на въображението, каквото още не сте изживявали!
Този път няма да карам разказите подред, но това едва ли е от голямо значение. Част от авторите са вече познати имена от каталога на „ИвиПет”, а други пък са техни колеги от други проекти или пък изненадващи нови попълнения.
„Виолетовият дворец” на Анна Гюрова (позната с „Градът на скелетите”) е история, която сигурно би се харесала на много Young Adult фенове и не само. Очарователна атмосфера и мотиви от екзотична и малко позната митология карат този разказ наистина да изпъква, не само в рамките на тази книга, но и като цяло сред включени до момента в истории от „Сказанията на Стрикса”.
Още екзотика открих и в „Джубоко” на Lady Pol the Beloved, чиято история ни отвежда още по-далеч на изток. Добър стил и интригуващо действие, които се четат със скоростта на японска манга. Подозирам, че ефектът е бил съзнателно търсен, и ако е наистина така – то целта със сигурност е постигната.
„Принцът на Рийар” е „почерпката” за феновете на Върджил Дриймънд, които очакват със затаен дъх завръщането на Ринглас. Ето нещо, в което да впиете зъби и да залъжете глада си докато пристигнат новите приключения на Мечоносеца. Като казвам „да залъжете глада си” в никакъв случай не определям историята като „залъгалка” – разказът е наистина майсторски, и не бих очаквал нищо по-малко от Елена Павлова!
„Нежелания” на Милен Колев (неотдавна отразихме дебютната му книга „В търсене“) ни пренася на планетата Горгона, където ченге-единак се изправя пред предизвикателството да разнищи серия от коварни убийства. А насилието съвсем не е било произволно, но причините зад него тепърва ще изплуват от мрака. Стегната и доста приятна киберпънк кримка.
„Небесна повеля” от Даниел Иванов е класическата история за ужаса, който дебне зад невинно изглеждащите фасади. В случая фасадите са манастирски, а в хоръра е замесен нищо неподозиращ глава на семейство. Не точно моя тип история, но все пак – добре построена.
„Изкуството на черния елемент” от Петър Петков е билет към нов фентъзи свят, разкъсван от конфликти. Сцената на битката изглежда далеч по-добре обмислена и изградена от нещо, което е създадено за едно-единствено приключение, тъй че съвсем не бих се изненадал ако това се окаже началото на цикъл или пък опипване на почвата за бъдещ роман. А ако името на автора все още не ви говори нищо, то потърсете си дебютната му книга – „Ангел”.
„Белота” от Весислава Савова е нещо, което мога да определя единствено като поетичен експеримент с елементи на хорър, и се надявам, че с това съм успял да предизвикам любопитството ви към тази нетипична творба.
“В очакване на петата смърт” е поредното участие на Марин Трошанов, автор на нашумялата трилогията „Ламя ООД“ и представената преди броени часове на Пролетния базар в НДК „Роботът Чапек на планетата с трите слънца“. Авторът разглежда паралела между смъртта на индивида и смъртта на неговия свят.
Отново едно добре познато име – Кръстю Мушкаров участва в пети том на Стрикса с “Последният лов на Аетиел”, която ще остави феновете на класическото фентъзи наистина доволни. Територията не е нова за автора на „Сълзите на дракона” и си личи, че той се чувства наистина комфортно в компанията на елфи, дракони и магии, като историите му не разчитат на кървав екшън, а винаги имат емоционален център.
Михаил Митев открива изданието с „Лоши спомени“ в тематика и стила на Азимов и Дик. Сещате се . позитронни мозъци и човешки емоции, къде е границата между „отгледаното” и „програмираното” съзнание и кой какви овце сънува. Нееднократно изследвана, да не кажа поизтъркана тема – затова пък, една от любимите ми.
„Някъде далеч, далеч, по арката на залязващото слънце“ от неизвестен автор е провокативна история за съвременния начин на живот, а липсата на име под заглавието всъщност само засилва посланието като допълнителна алюзия.
„Добрите обноски са важни“ от Мартин Желев, както можете да предположите и от самото заглавие, е творба с иронична нишка и предаден в добрите традиции на фантастиката социален коментар.
Сборникът всъщност крие и още една творба, но нека да оставя нещо изненадващо, което да откриете сами за себе си! Ще загатна само, че този път в „Сказанията на Стрикса” се е прокраднало и чуждестранно участие и то определено предоставя прекрасна съпоставка между работата на родните таланти и големи имена от световната сцена на фантастичната литература.
StarКнижар
Още за книгата тук: https://www.smartreading.bg/produkt/skazaniata-na-strixa-tom5/?v=078eb5f22928
