Чували ли сте името Евгения Димитрова? А говори ли ви нещо заглавието „Зара. Страници из един дневник“? Ако отговорът ви е положителен – поздравления, явно вече сте попаднали на изданието на „Кибеа”, което грабна и моето внимание с обещанието, че най-накрая можем да прочетем „първият български психологически роман”, при това цели „105 години по-късно.”

„Зара” (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века.

Евгения Димитрова (1875–1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на ХХ век, несправедливо забравена след смъртта й.

От къде изплува изведнъж „Зара”? И защо чак сега? Бих могла да преразкажа тук всичко прочетено от блога на „Кибеа”, но няма смисъл. Мисля, че всеки, който се интересува от подробности около откритието и преиздаването на „Зара” е най-добре да го прочете направо от оригиналния източник. В края на ревюто има линкове към откъс и представяне на романа, както и извънредно любопитно интервю с проф. Милена Кирова, на която дължим тази находка.

8663

Защо романът е определен като психологически? Първо, защото формата на дневника е една от най-личните и интимни форми на повествование и дава на читателя възможността да „чуе” мислите на самата Зара, да види всяка от описаните сцени през перспективата на главната героиня, и следователно да вникне в мирогледа и начина й на мислене. Второ, защото и самия роман обхваща период от цели 15 години и показва промяната (или пък в някои случаи – липсата на промяна) в същия този мироглед.

Коя е Зара? Просто една млада жена от града, която точно както и самия роман, също е продукт на своята среда и своето време. Дали сюжетът ще ви разтърси? Едва ли. Но не той е най-важното в случая. Защото за разлика от историческите очерци, хроники или статии от печата, „Зара” е художествена литература, запечатала атмосферата на градската среда в България от началото на ХХ век, при това през очите на жена.

coverzara126429222

Евгения Димитрова си е послужила с бърз, стегнат стил, толкова лек и четивен, че ако извадим определени откъси извън контекст, човек би си помислил, че става въпрос за комерсиална съвременна литература, която целенасочено търси динамичен изказ, за да се хареса на днешния презадоволен читател, чието внимание книгата се бори да задържи със всички средства. Определено любопитно четиво, капсулирало в себе си духа на една отдавна отминала епоха.

Книголюба

Откъс от романа: https://kibea.net/blog/post/2660

Представяне на „Зара”: https://kibea.net/video/2666

Интервю с проф. Милена Кирова, редактор на книгата: https://kibea.net/blog/post/2661

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s