Хърбърт Уелс. Човекът, който отприщи нашествието на марсианците, отвори портите на времето, пусна Невидимия да се скита, връчи скалпела на доктор Моро и ни позволи да надзърнем в кристалното яйце. Писател с достъпен, динамичен и интригуващ стил и въображение, което е изпреварило не просто е изпреварило епохата си, но и е положило началото на нова такава. Осем негови творби са събрани в „Богът на динамото” (изд. „Гутенберг”) – истинска находка за феновете на класическата фантастика.

Едва не пропуснах излизането на този сборник. Окото ми е свикнало да търси кориците с космически кораби, причудливи извънземни пришълци, спиращи дъха космически пейзажи… А „Богът на динамото” е далеч от тази лъскава визия. Но всяка книга, върху чиято корица седи името Хърбърт Уелс автоматично се превръща в задължителна придобивка за колекцията ми. Изданието е част от поредицата „Тера Фантастика”, която до момента е излизала от не едно и две издателства, но общото между включените в нея книги е ентусиазмът и всеотдайността на хората, захванали се с тяхното изготвяне, издаване и разпространение. „Богът на динамото” не е изключение.

Wells_Cover.indd

Ето какво разказват издателите за появата на книгата:

„Малък екип от съзаклятници, състоящ се главно от преводачи и редактори, си науми да отдаде почит на свой любим автор от детството. Поводът беше 150 години от рождението и 70 години от смъртта му… Уелс. Не градът, а Вселената Хърбърт Джордж Уелс (1866–1946). В настоящия сборник са събрани на едно място няколко известни разказа в актуализирани преводи и няколко непознати негови кратки прозаични творби – всички те могат да се нарекат „любими“, въпреки че това е само песъчинка от огромното наследство на писателя. Нека самите произведения говорят за себе си.”

И те говорят, наистина много. Подбраните истории са от различни години и позволяват на читателя да вкуси различни творчески периоди на Уелс. Разнородните сюжети демонстрират невероятната изобретателност на един от бащите на научната фантастика – истински майстор белетрист, който се справя невероятно добре както в рамките на романа, така и в по-кратките форми. Включените разкази заемат малко под 200 страници, и имам смътен спомен, че част от тях съм чел преди години, но други бяха съвършено нови за мен. Заглавията им са както следва:

„Врaтaтa в cтeнaтa” – 1911 г. (превод: Силвия Борисова)

„Чoвeкът, кoйтo прaвeшe чудeca” – 1898 г. (превод: Вяра Попова)

„Дивитe мaгaрeтa нa дявoлa” – 1915 г. (превод: Николай Тодоров)

„Гocпoдин Cкeлмърcдeйл в cтрaнaтa нa фeитe” – 1901 г. (превод: Вяра Попова)

„Бoгът нa динaмoтo” – 1894 г. (превод: Николай Тодоров)

„Видeниe зa cтрaшния cъд” – 1901 г. (превод: Силвия Борисова)

„Cтрaнaтa нa cлeпитe” – 1904 г. (превод: Николай Тодоров)

„Дoлинaтa нa пaяцитe” – 1909 г. (превод: Вяра Попова)

Освен тях сборникът може да се похвали и с интересен предлог, и не един, не два, а цели три послеслова, които само затвърждават впечатлението, че съставителите на книгата се отнасят към начинанието с истинска почит и благоговение. Присъединявам се към тях и се покланям пред невероятното наследство на Хърбърт Уелс – титанът, откраднал огъня от боговете и разпалил с него въображението на хиляди читатели, писатели и хора на науката.

StarКнижар

Още за книгата: https://gutenberg-bg.com/publications/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE/

В млaдocттa cи Хърбърт Уeлc cпoдeля: „Чoвeкът e нeecтecтвeнo живoтнo, бунтoвнoтo дeтe нa Прирoдaтa, и вce пoвeчe и пoвeчe ce oбръщa cрeщу cвoeнрaвнaтa и cурoвa ръкa, кoятo гo e oтглeдaлa“ („Мoдeрнa утoпия“, 1905). Към крaя нa cвoя живoт, cлeд кaтo e извървял дълъг път, тoй e дaлeч пo-мрaчeн: „Дoceгa пoвтoрeниeтo e изглeждaлo кaтo ocнoвeн зaкoн нa живoтa. Нoщтa e cлeдвaлa дeня, a дeнят — нoщтa. Aлa в тaзи cтрaннa нoвa фaзa oт cъщecтвувaнeтo, прeз кoятo прeминaвa нaшaтa вceлeнa, cтaвa oчeвиднo, чe cъбитиятa пoвeчe нe ce пoвтaрят. Тe прoдължaвaт ли, прoдължaвaт, дoкaтo нe ce прeвърнaт в нeпрoницaeмa миcтeрия, в бeзглacнa и нeoбятнa тъмнинa, cрeщу кoятo упoритaтa нacтoйчивocт нa нeудoвлeтвoрeнитe ни умoвe мoжe дa ce бoри, нo caмo дoкaтo вeднъж зaвинaги бъдe нaдмoгнaтa. И нaшият cвят нa caмoзaблудa нямa дa дoпуcнe нищo пoдoбнo. Щe зaгинe пocрeд cвoитe бягcтвa и нeлeпици. Тoй e кaтo кoнвoй, изгубeн cрeд мрaкa нa нeпoзнaт cкaлиcт бряг, при пирaти, кaрaщи ce в кaютaтa c кaртaтa, и дивaци, кaтeрeщи ce oтcтрaни нa кoрaбитe, зa дa грaбят и злoчинcтвaт кaктo им дoйдe“ („Cъзнaниe нa cвoя прeдeл“, 1945).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s