Темата на днешното ми ревю е най-новият брой на „Списание за книги-игри”, в който летвата отново е вдигната високо. Всеки пореден брой на „Списание за книги-игри” се стреми (и най-често – успява) да надскочи предните. Покачва се не само броят на страниците, но и качеството на съдържанието. В брой 11 игрите са вече цели десет, дело на общо осем различни автора от България и света. А приключенията? Е, някои от тях се развиват в нашия свят, а други – отвъд границата му.

spisanie201120cover

Започвам с критиката, тъй като ми се иска да свърша с добрите впечатления, а те са в пъти повече. Бях изненадан (не особено приятно) от фактът, че испанецът Хосе Л.Л. Моралес отново се е загнездил в броя, и то с цели три произведения от поредицата „Slang”. Още навремето криминалните трилъри на Стюърт Дарк не успяха да ме спечелят. Така и не си паднах по историите за Лари Стоун, Хлапето и подземния свят на София… пардон, Яфисо. И въпреки всичко, бих предпочел Димитър Славейков пред Моралес, тъй като там поне имаше нещо за четене, някакъв по-изграден сюжет, история… При Моралес акцентът е върху играта, а историята и героите са по-скоро щрихи, концепция около правилата и системата. Аз винаги съм си падал по по-литературните игри, а и „Slang” чисто жанрово не ми допада. Ето защо изкарах „Обетованата земя“, „Заместникът“ и „Бягството“ по бързата процедура. По-скоро ги прехвърлих раз-два, за да се убедя, че получавам още от същото, отколкото реално да се потопя в тях и да се заиграя. Във всеки случай, знаете как е с пътниците и влаковете. Ако си падате по Моралес не ми обръщайте внимание. Щом авторът присъства с цели три игри в един и същи брой допускам, че родните му фенове се множат.

Със своята „Фобия” Закари Каранго спокойно може да ви докара фобия от книги-игри. Колкото бързо ме спечели с правилата си, толкова бързо ме изгуби и като читател с литературната част. Да си избереш определена фобия в началото на играта и да трупаш точки страх по време на приключението е готин замисъл, но тотално пропилян поради кофти написаната история.

„Симулатор на пенсионерка“ от Николай Смирнов е мини-игра, руското присъствие в броя. Още от заглавието ви става ясно, че ви очаква абсолютна гаргара с книгите-игри, но хей – ако хората са в състояние да луднат по Goat Simulator, колко му е да си пробвате силите и като руска пенсионерка?

Бабичката явно бързо започва да набира почитатели, тъй като „Кървав лов“ е родно фенско продължение, от което Николай Смирнов сигурно се чувства доста поласкан. Ако бяхме в добрата стара „Мегаигра” тук някъде щеше да се мъдри грознопис, гласящ „Мразъ я пенсюнеркатъ! Потпис: Мухатъ”.

„Нормален клуб“ от Филип Армстронг с лекота се превърна в моя фаворит от брой 11. Приключенска игра със свръхестествен елемент и много хумор, при това истински. Шегите си идват навреме, не стоят като кръпки върху текста или неестествени за героите, и преди всичко – способни са да те накарат да се захилиш. Системата също е добра и прави играта интересна. Two thumbs up, както се казва.

„00:04:23“ от Колин Блекууд е интересна като идея, а заглавието съвпада идеално със съдържанието, но без да го издава. Какви са първите ви асоциации с „обратно броене”? Може би ще се досетите. Без спойлери. Уви, кратичко, не особено разгърнато, и не особено логично откъм избори. Но добра хрумка. През изминалите години имаше популярни романи от този тип – цялото действие се развива в рамките на един диалог, 24 часа, пътя с асансьора между няколко етажа… Подобна концепция би била любопитна и под формата на книга-игра.

„Зона 51“ от Петър Агапов ме остави с усещането, че играя по-скоро някакъв експеримент, целящ да тества правилата и дневника, отколкото да ми предостави добре написано приключение. Все пак, една от функциите на списанието вероятно е именно да дава поле за изява за подобни тестове и да помага на автори да правят първите си стъпки, тъй че не искам да бъда претенциозен. Съвсем биваща игра, имайки предвид ограничения брой страници.

Георги Димитров се е разписал в броя с „В Гората на забравата“. По съвпадение, четох играта в четвъртък и направо си казах – ето ти един истински Throwback Thursday към 90-те! Много приятно фентъзи приключение, реверанс към старата школа на българските книги-игри. Историята е един вид любовно писмо към Майкъл Майндкрайм и отдава почит към култовата сред феновете „Тъмната страна на земята“. (Ето, че в рамките на същото ревю споменавам и другия псевдоним на Димитър Славейков! А да пусна и лек тийзър – днес, преди да пусна статията, научих, че скоро ще имаме и нов повод да споменаваме М.М., но хайде, да не издавам. Чакам моят песимизъм да бъде окончателно опроверган!)

А статиите и допълнителните материали в брой 11 бяха едни от най-любопитните до момента. Интервютата са винаги добре дошли. Браво на редколегията!

StarКнижар

Още за изданието: https://www.legacyofkreya.com/bg/books/spisanie-knigi-igri-11

Още ревюта: https://www.goodreads.com/book/show/43224106–

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s