„Селото на самодивата” (изд. „Жанет 45”) чака срамно дълго да го прочета. Не знаех какво да очаквам от дебютния роман на младия писател Антон Борисов и така се случваше, че всеки път когато бях в настроение за експерименти и се канех това да е следващото ми четиво, все го изпреварваше някоя друга книга, която кацаше в ръцете ми и успяваше да го пререди. Но нека да започна с това, че ако имах предварително по-ясна представа за съдържанието на книгата сигурно бих я прочел доста по-рано.

От една страна харесвам новите преживявания под формата на книги или филми, от които си напълно изненадан и решаваш да им дадеш шанс просто на базата на заглавието, без анотация, трейлър или четене на мнения в интернет. От друга страна, постоянно се издават толкова книги, от които знам какво да очаквам и съм почти сигурен, че ще ми харесат, че списъкът ми за четене непрестанно набъбва и кой изобщо има време а подобни експерименти. А заглавието и корицата на „Селото на самодивата” не ми дават да разбера дори какъв е жанрът на книгата – би могло да е всичко от психологическа драма, през балканско криминале до свръхестествен трилър. И тъй като „Жанет 45” е издателство, което е профилирано в по-артистична, некомерсиална и нестандартна литература, а аз най-често търся в книгите забавление и бягство от ежедневието, прочита на „Селото на самодивата” също се проточи.

e38f1bb2b917e507050e03149f08eac1-e1555779878912.jpg

Но потопиш ли се веднъж в романа, осъзнаваш че цялата тази тайнственост около сюжета е напълно търсен ефект. „Селото на самодивата” е написана по начин, който да те кара непрестанно да правиш догадки и да спекулираш накъде ще се развие криволичещият сюжет. И в крайна сметка има голяма вероятност всичкте ти теории най-накрая да се окажат погрешни. А не много дебютни книги могат да се похвалят с подобна изобретателност.

И тъй като не искам да развалям удоволствието на бъдещите читатели, за сюжета ще кажа само, че е съвременна мистерия. Има убийство при неизяснени обстоятелства и разследване из по-затънтени кътчета на България, което е обвързано по странен начин с мотиви от родната митология. Главните герои са написани по правдоподобен и неклиширан начин, отношенията им са до известна степен нагнетени с динамика, и в един момент сякаш четете балканския еквивалент на някой от по-добрите епизоди на „Досиетата Х”.

„Селото на самодивата” се чете на един дъх. Романът е леко под 250 страници и текстът е стегнат и изчистен, на моменти дори лаконичен в името на доброто темпо. Няма да срещнете сцени, в които да си кажете „Тука редакторът е могъл да окастри това-онова”, няма затлачване с излишни параграфи. Изказът пасва перфектно на историята, създава атмосфера и увлича читателя, без да се напъва да търси висок стил или да ви скрива шапката с поетичност. Обещаващ старт на един автор, от когото се надявам да видим още книги в близко бъдеще.

Книголет

Още за книгата: http://books.janet45.com/books/1302

Още ревюта: http://thecrazyadmins.info/index.php/revyuta/1861-seloto-na-samodivata-ot-anton-borisov

http://azcheta.com/seloto-na-samodivata-anton-borisov/

https://www.goodreads.com/book/show/36648370

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s