Спомням си времето, когато книгите-игри в България излизаха с такава бясна скорост, че нито аз, нито приятелите ми успявахме да насмогнем. Не откъм четене, разбира се. Четяхме си ги скорострелно и до късна доба, но… Финансово беше трудно. В един момент се оказа, че да си скатаваш джобните и да пестиш от закуски изобщо не е достатъчно. Наложи се да действаме организирано и да се наговаряме кой коя книга-игра или страт ще си купи, а после се събирахме да играем групово или пък си ги менкахме помежду си. Е, в крайна сметка май именно тази висока честота пренасити пазара и доведе не само до спад в качеството, но и до залеза на жанра. За разлика от онези дни обаче, Новата вълна в българските книги-игри действа доста по-умерено. Толкова умерено, че чак ми се налага да си къткам по някоя и друга книга-игра „за черни дни”. Кога за отмора, кога от носталгия, страшно обичам да тествам новите предложения на родната интерактивна литература. И ето, че дойде ред на „Призвание Герой! #7”.

43066644

Имайки предвид стабилния обем на сборника, никога не бих си представил, че той ще успее да доживее цели седем тома, но много се радвам, че през последните години Сдружение „Книги-игри” окончателно обори моя песимизъм.

Ще започна с критиката, която е предимно към „козметичните дефекти”. Докато корицата на „Призвание Герой! #7” е много приятна (без да бие личния ми фаворит – корицата на том 5), то вътрешните илюстрации са доста под нивото на поредицата. Някои от тях дори не бих включил в сборника, тъй като съвсем отиват в аматьорското и с нищо не допринасят за вида на книгата.

„Пътят на Светлината” от Рони Мейдей е поредната книга-игра, която използва модела на малко, откъснато от света и забравено от Бога селище, което е заплашено от някакво свръхестествено зло и се нуждае от закрила. Девойки в беда, демони срещу вяра и магии. Няма лошо. Имаше едно-две места в историята, когато реших, че ми е позволено да „подложа пръст” на страницата с предния избор и евентуално да се върна, просто защото логиката ми убягна. Случва се понякога пътя на мислене на автора да поеме в различна посока от разсъжденията на читателя, но тези моменти не изобилстваха и не ми попречиха да се забавлявам.

Виж, в „Пазители” на Ал Торо логиката беше точна. Изборите и техните последствия следваха ясно предначертана сюжетна линия с достатъчно разклонения, и стига да ви се прииска спокойно можете да пробвате играта повече от веднъж. На мене обаче не ми се прииска. Предупрежденията от страна на автора също са съвсем на място – „Пазители” е доста мрачна и брутална история, и всъщност с изненада открих, че точно това в нея не ми допадна. Свързвам Ал Торо със зарибяващата фентъзи-приключенска атмосфера от историите за Котарака, които демонстрират пипната игрова механика, готини типажи и литературно ниво доста над средното за книгите-игри. Ясно, че авторът е решил да се пробва с нещо ново и различно, но така ми се иска да бяхме получили нова авантюра с Котарака, а не тази предизвикваща дискомфорт история с червена точка 18+.

Ето, че стигнахме и до „Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата“ на Лейдрин Суйвър, с което бележим завръщането на хуаранг Ким Ги Су. Той е зад решетките, тъй че в първия етап от приключението ще трябва да вледете в ролята на монах-чародей с не по-малко завъртяно име и да стигнете до Ким Ги Су. После пък поемате дружно да се измъкнете от панделата. Екзотика и битки из древна Корея в едно съвсем не лошо приключение, при все че на моменти играчът леко зацикля.

StarКнижар

още за книгата – https://www.legacyofkreya.com/bg/books/prizvanie-geroi-br7

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s