„Дяволската къща” (изд. „Изток-Запад”) на Ричард Матисън е хорър роман, превърнал се в класика, който самият Стивън Кинг сочи като вдъхновение и нарежда сред любимите си заглавия. Искате ли да разберете защо? 

За Дяволската къща в Мейн се носят всевъзможни слухове и легенди – толкова страховити, че тя стои запечатана от близо три десетилетия. Всеки, дръзнал да прекрачи прага й, е намерил там смъртта си или е полудял. Въпреки това четирима странници решават да прекарат една седмица в нея, за да потърсят отговор на въпроса съществува ли живот след смъртта. И ако оцелеят… да спечелят голямата парична награда, която им предлага един умиращ милионер.

picture_2246

Страшно ми харесва логичната простота, с която Матисън изгражда скелета на своята история. Какво може да мотивира хората да се изправят лице в лице с неизвестното, мрака, евентуалния ужас? Какво друго, освен парите. И какво друго може да накара някой да се раздели с парите си преждевременно от самата смърт, която вече го гледа право в очите? Алчност, амбиция и гъделичкащо любопитство от едната страна, отчаяние и безсилие от другата, а там, където се срещат интересите дебне злото.

Ако в „Досиетата Х” имаме вечното противоречие между Фокс „Искам да вярвам” Мълдър и скептичния човек на науката Дейна Скъли, то в „Дяволската къща” противоречията между групата герои изграждат цял многоъгълник от конфликтни мнения, доводи и теории. И макар, че днес персонажите могат да бъдат определени като стереотипи, тези интелигентно представени гледни точки, съчетани с атмосферичното напрежение на обладания дом правят романа удоволствие за почитателите на свръхестествения трилър.

Паралелът със „Свърталище на духове” (отново от изд. „Изток-Запад”), която ревюирах преди време, е повече от явен, но лично аз бих казал, че Шърли Джаксън поставя стабилните, непоклатими основи, върху които Ричард Матисън надгражда няколко етажа, построявайки „Дяволската къща”. Матисън вече далеч не разчита само на сгъстяващия се мрак, хладния повей, загадъчните шумове и оживелите сенки. В неговия роман не липсват кръв и секс – елементите, които скоро ще преминат от страниците към екрана и ще се превърнат в запазена марка на слашър жанра.

Книголет

Още за книгата: http://iztok-zapad.eu/books/book/2246

Представяне от преводача Коста Сивов: http://kosta-sivov.blogspot.com/2018/12/blog-post.html

Ричард Матисън (1926–2013) е американски писател и сценарист. Сред най-известните му произведения са бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ „Дяволската къща“, „Аз съм легенда“ и „Смаляващият се човек“. Сценарист е на култови сериали като „Зоната на здрача“, „Стар Трек“, „Часът на Алфред Хичкок“, „До краен предел“, „Удивителни истории“ и „Господари на ужаса“, а по негови разкази, романи и сценарии са заснети прочути филми като „Дуел“, „В какво се превръщат мечтите“, „Падението на дома Ашър“, „Кладенецът и махалото“, „Гарванът“, „Легенда за Дяволската къща“, телевизионната версия на „Дракула“, „Гласове в мрака“, „Кутията“, „Някъде във времето“, „Жива стомана“, „Смаляващият се човек“,  „Аз съм легенда“ и др.

Носител е на „Световната награда за фентъзи“ за цялостен принос, на „Брам Стокър“ за цялостен принос, на „Едгар“, „Хюго“ и наградата на Гилдията на американските сценаристи, а името му е вписано в Залата на славата на научната фантастика.

Стивън Кинг сочи Ричард Матисън за свой учител и вдъхновител и дори посвещава романа си „Клетка“ на него, а Джордж Ромеро признава, че прочутият му филм „Нощта на живите мъртви“ е силно повлиян от „Аз съм легенда“.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s