Повечето от вас вероятно знаят какво е да се явиш на интервю за работа. Човек се издокарва, репетира пред огледалото, проверява дали ръцете му не треперят…и накрая обикновено се надява да получи заветното обаждане, че е назначен. Понякога обаче нещата поемат в друга посока. Понякога те карат да занесеш куфарче, с чието съдържание не си запознат на странен тип в задимен гараж…или да отвлечеш някого…или да демонстрираш колко си бърз с оръжие в ръка…Понякога нещата просто не се оказват такива, каквито изглеждат.

След като „Денят на инвикта” се оказа една доста приятна изненада за почитателите на научната фантастика като мен определено чаках с интерес да видя какво ще последва от автора Николай Пеев. Е, за съжаление, това не беше дългоочакваното продължение. Но пък за щастие, е нещо свежо, на което почитателите на криминалните трилъри със сигурност ще се зарадват.

С „Интервюто”, Николай Пеев ни показва една по-различна страна на творчеството си – малко по-мрачна и сериозна, насочена към малко по-възрастна аудитория и малко по-близо до познатия ни свят. И дори не е нужно да разлиствате страниците на книгата, за да го забележите. Да, естествено, чували сме поговорката за това да не съди за книгата по корицата, но ако се вгледате внимателно, тази дава доста улики – от фото-монтажа, който заменя илюстрациите, до неоновите табели и холограми и целеустремената стойка на главния герой (ролята на саксофона оставям да видите сами).

49635939_542976936205778_1667798597753634816_n

Действието в „Интервюто” се развива в недалечното бъдеще – все още няма летящи коли и лазерни пушкала, но пък замърсяването е повече, упадъкът на крайните квартали – пълен, стачките – редовни, а над всичко това тегне небостъргачът на корпорация „Хаймдал”, чието ръководство има пръст във всяка частица от ежедневието на хората. „Хаймдал” си търси нов служител…тежко на тези, които се явят на интервюто без да знаят какво ги очаква.

Ако трябва да бъда честен, сюжетът на „Интервюто” не беше като за мен – не съм особен почитател на този тип трилъри и политически и бизнес машинации. Но въпреки това, не мога да отрека безспорните качества на книгата – прочетох я едва ли не на един дъх, действието се развива динамично и стилът е увлекателен, а екшън сцените са като на кино и майсторски поднесени! Добавете към това елемент на антиутопия и някоя друга препратка към класиките (както литературните, така и филмовите…че дори и автомобилните) и картинката е пълна. Дори историята да не е по вкусът ви, дребните детайли превръщат книгата в четиво, на което си струва да отделите време.

„Интервюто” е смела крачка напред за Николай Пеев – ясно ни показва, че е способен да пише в различни жанрове без да изневерява на стила си. За тези, които вече са чели „Денят на инвикта”, това ще е съвсем видно. А за тези, които все още не са, се надявам, че тази книга ще провокира интереса им, за да издирят и предшественика ѝ. Стига, разбира се, да преживеят „Интервюто”.

Zedd

Представяне по БНР: http://bnr.bg/plovdiv/post/101073273/premierno-za-knigata-intervuto-ot-nikolai-peev

Фейсбук страницата на „Интервюто“: https://www.facebook.com/theinterviewbook/

Реклами

One thought on “„Интервюто” от Николай Пеев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s