Човек трябва да може да погледне на живота от веселата му страна, дори когато нещата наоколо започват да загрубяват. Всъщност, особено тогава. А когато станеш родител, нещата загрубяват. Брутално и бързо и в повече отношения, отколкото човек си е представял. Как се справяме? Истината е, че понякога чисто и просто НЕ СЕ. И доста хора не си го признават. Но… не е ли уморително да крепиш няколко отрочета, да въртиш дом на ръба на абсолютния хаос и същевременно да се опитваш да представиш себе си и семейството си в някакъв изфабрикуван имидж, за да не разберат всички колко дяволски трудно е понякога? Уморително е, и още как! За щастие има и хора като Калоян Явашев, които не само не се страхуват да разкрият „жестоката истина” пред света, но и го правят със заразително чувство за хумор. „Дневникът на един татко звероукротител” (изд. „СофтПрес”) е освежаващ (и освобождаващ) поглед „зад кулисите” на родителството.

Калоян Явашев мечтае да играе професионално футбол, да стане рокпевец и да спре да се губи. Вместо това започва да дресира папагали, става баща на три деца и намира фейсбук, където стотици хиляди хора четат през сълзи от смях публикациите му, вдъхновени (и изстрадани) от деликатното изкуство да си родител.

215714_b.jpg

Какво е да си родител с всичките нанагорнища и абсурдни ситуации, които те връхлитат в ежедневието? Ако всеки родител успяваше да намери енергията да записва преживелиците си и дар словото да го направи по увлекателен и свеж начин, на света щеше да има около милиард и половина талантливи сценаристи на семейни ситкоми.

Capture.PNG

Да отглеждаш тройка човечета само по себе си е доста сериозно предизвикателство, така че самият факт, че освен да се справяш с него по свое му намираш време да напишеш и книга за случилото се е доста внушително постижение. Но „Дневникът на един татко звероукротител” вплита и спомените на настоящия татко. Така с присъствието на ретроспективната сюжетна линия се прави интересна съпоставка на личността преди и след голямото събитие – промяната на приоритетите, на времето, което можеш да отделиш за себе си, хобитата и мечтите си, на всичко това, което до вчера е било твоят живот, а днес…? А днес фокусът се е изместил и животът, който има значение е този, малкият, който тепърва ще расте пред очите ти.

Мемоарите, макар и с леко преувеличен тон, с цел повечко драматизъм и ярък комедиен ефект, са си напълно правдоподобни. Всеки родител, посегнал към тях ще се познае и ще потвърди. Всеки не-родител, посегнал към тях ще бъде предупреден. (Ще ви дойде до главата!) Беше ми много интересно и приятно да видя мъжката перспектива върху семейния живот, излята на хартия, с акцент върху отборната игра, грижата за половинката, различни практически съвети, подправени с… Плач от съседната стая?!

СЪБУДИХА СЕ!

Край на ревюто.

Let’s bounce, майки и… татковци!

Книголюба

Още за книгата: https://www.soft-press.com/book/1311/

2615759_back__b

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s