Покрай децата си чета много приказки, а покрай „Книжни Криле” – пиша и ревюта за доста от тях. Но има такива, които остават с мен за дълго и които се открояват ярко на фона на останалите. Такива са „Седем братя и една сестра“ и „Бизоновата жена“ на Пол Гобъл – автор, който с много почит и внимание преразказва и илюстрира традиционни легенди на северноамериканските индианци. Днес съм много благодарен, защото имах възможността да прочета на български още една от книгите на Пол Гобъл. Зад поетичното заглавие „Отвъд хребета” (изд. „Изток-Запад”) се крие приказка за всяка възраст, история за онова последно сбогом и всичко, което следва.

picture_2142

„Представата за умирането като дълго изкачване е нещо, което можем да разберем. Вървиш бавно нагоре към далечен хребет и ти се струва, че това няма край. Ала гледката от върха направо ще ти спре дъха… Пред теб е онази непозната земя, която се простира ОТВЪД ХРЕБЕТА.”

Пол Гобъл (1933–2017)

Capture.PNG

„Отвъд хребета” започва необичайно за детска книга. В отварящата сцена се запознаваме с възрастна индианка, която вече е прекарала много дни на своя одър и очаква своя край. Няма шамани и чудодейни билки, няма магическо изцеление. Колелото на живота се е завъртяло напълно и за жената настава време да напусне света на живите.

Старата индианка чува повик. Зове я глас, който й казва, че майка й я очаква… И така, започва изкачването на хребета. А какво се крие отвъд него…?

Capture.PNG

Историята говори за смъртта, за загубата, за отвъдното, но и за естествения ред в природата, за новото начало, за надеждата, за вътрешния мир и вярата, че никой никога не си отива напълно. Няма значение дали ще подходите към сюжета и илюстрациите като към етнографско прозорче към вярванията на коренното население на Америка, или като към четиво с успокояваща, дори терапевтична сила – струва си да разлистите „Отвъд хребета”.

Capture.PNG

Уви, заедно с прочита на тази прекрасна книжка в мен се загнезни и тъга, породена от това, което научих за автора. Гобъл е починал от Паркинсон преди малко повече от година, в началото на 2017, няколко месеца, след като бях споделил впечатленията си от „Седем братя и една сестра“ и „Бизоновата жена“. Тази скръбна новина дойде за мен под формата на трогателно посвещение от Любомир и Елица Кюмюрджиеви, познавачите, отговорни за превода и редакцията на книгата.

Capture.PNG

Много се надявам, че още от книгите на Пол Гобъл ще бъдат издадени у нас, защото досегът с тях е като мост до една далечна култура, един до голяма степен изгубен начин на живот и струящата от него самобитна мъдрост.

Ненко Генов

Още по темата: https://knijnikrile.wordpress.com/2016/08/05/автентични-легенди-на-американските/

Още за книгата: http://iztok-zapad.eu/books/book/2142/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4-%D1%85%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB-%D0%B3%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB

Интервю с Любомир Кюмюрджиев на сайта на „Бисерче вълшебно“: http://www.biserche.com/lyubomir-kyumyurdzhiev-ot-detstvoto-mi-lipsva-useshtaneto-che-vseki-den-e-va-zmozhnost-za-novo-priklyuchenie/

Capture.PNG

Пол Гобъл (1933-2017) е илюстратор на книги, представящи истории и легенди на индианците от Големите равнини на Северна Америка. Гобъл е роден в Хейзълмиър, Англия. Той е израснал в Оксфорд, където баща му е бил майстор на клавесини, а майка му – професионален музикант. Гобъл е учил в Централното училище по изкуствата в Лондон, а след това е работил като учител по изкуства, като дизайнер на мебели и като консултант в областта на мебелната индустрия. Първата му детска книга е публикувана през 1969 г. През 1977 г. се премества в свещените за няколко индиански народа Черни хълмове в Южна Дакота, САЩ. Там е осиновен от вожда на племето оглала лакота Едгар Червеният Облак. Историята и културата на индианците от Големите равнини оказва силно влияние върху цялото творчество на Пол Гобъл. Гобъл умира от болестта на Паркинсон на 5 януари 2017 г. на 83-годишна възраст.

Captureq.PNG

Любомир Г. Кюмюрджиев е роден през 1965 г. в Плевен. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, бил е редактор, преводач и консултант в няколко книгоиздателства, сред които и любимото му „Изток-Запад”, както и в редакцията на сп. Tour.bg и Reader’s Digest България. Редактор, журналист и автор в National Geographic България, носител на наградата „Черноризец Храбър” на Съюза на издателите в България в ресора „Култура и стил на живот” за 2011 г. Дългогодишен изследовател на историята и традиционните култура ни северноамериканските индианци, Кюмюрджиев е живял в индиански резервати в САЩ и Канада. Той е основател и председател на Българското общество по индианистика „Орловият кръг”. Интересува се и от европейска средновековна история, както и от философията и традициите на Далечния Изток. Носител на инструкторски степени по Кодокан-джудо и Годжу-рю карате-до.

Capture.PNG

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s