Кои са „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”? Те са съвкупност от личен опит, възгледи за света, простички практически съвети, спомени, кръжащи в главите ни мисли и бушуващи в душите ни чувства. Ние, татковците, а и родителите като цяло, май не винаги успяваме да изразим всичко това в думи. Още повече пък по начин, по който думите да не звучат като проповед или конско. Виж, Фредрик Бакман, той се е справил с тази нелека задача, при това едновременно с трогателна прямота, неподправено свеж изказ и обилно количество остроумие. И при все недвусмисленото заглавие, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” (изд. „Сиела“) всъщност далеч не е насочена единствено към отрочетата от мъжки пол, нито пък конкретно към бащите на такива. Книгата е своеобразна изповед на един мъж, съпруг и баща, който излива душата си пред своя все още невръстен наследник, но думите са способни да докоснат и разсмеят всеки. Лично за мен, четенето на тази книга бе сякаш самият Бакман ме хвана за раменете, разтърси ме и викна в лицето ми: „Човече, не си сам!”.

neshtata-koito-sinut-mi-tryabva-da-znae-za-sveta-backman-ciela

Това усещане дойде почти веднага. Още с първите страници. Е, нямам син, имам две дъщери, но бащинството си е бащинство, а динамиката на семейните отношения явно е доста сходна, независимо дали ти и половинката ти сте в Швеция или в шопско, в Стокхолм или в полите на Стария Пловдив. (Така де, ИКЕА е навсякъде!)

Вярно, че аз и Фредрик не сме еднакви и някои от преживяванията ни се различават. Например нааканите памперси никога не са ме притеснявали особено, и със сигурност не са били „моят Виетнам”, но предизвикателството да преобуваш по време на полет ми е добре познато. Не споделям увлечението на Бакман по бекона и майонезата, затова пък имам личен запас от 17 бурканчета лютеница в кухненския шкаф. И няма как да не си помисля „Знам какво ти е, братче!”, четейки за неволите с монтирането на проклетите детски седалки в колата. Не съм футболен запалянко, но всъщност почти всичко, с което Бакман свързва спорта, е по въпроса за принадлежност към група, за опора в нещо, което е с теб през целия ти живот, където и да отидеш, както и за страха от отлъчването, и почти всичко от написаното идеално се връзва и със собствената ми мания по „Star Wars”.

И като казах „Star Wars” – „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е пълна с попкултурни препратки (повечето от които дори не се нуждаят от бележка под линия) и това така ме накефи, че направо си представих как черпя Бакман една бира за всеки път, когато спомене Хан Соло и Чубака, Х-Мен или Трансформърс. И да, бутилка ром за страница 17, тайната на Monkey Island 3 не може да си отиде с нашето поколение, жив да си, братко!

neshtata-koito-sinat-mi-tryabva-da-znae-za-sveta-30.jpg

Бакман е писал книгата през 2012 година, когато е бил точно на възрастта, на която съм аз в момента. Това със сигурност е повлияло, за да почувствам такъв унисон между личните ми преживявания и всичко, за което разказва Бакман. Но далеч не е единствената причина. Харесвам начина, по който Бакман говори за истински важните неща с прости думи, колко земно и непретенциозно разголва душата си и предава философията си за живота. Харесва ми този stream of consciousness, този хаотичен, но така откровен стил „от главата за краката”, който е резултат от това, че просто имаме толкова много неща, които да кажем. Харесва ми как намира хумора в ежедневието, дори когато то е така трескаво и напрегнато, как успява да бъде дистанциран и да разкаже за собствените си неудачи със заразителна самоирония. Харесвам уважението, дори бих казал, обожанието, което демонстрира към съпругата си… (Последното, разбира се съвсем не е изненада. Ако поне малко познавате Бакман, то със сигурност дори не ви е минала мисълта, че тук ще прочетете тонове шовинистични глупости за мъжкарство, мачовщина и мерене на сещате-се-какво.) И не напоследно място, харесвам как дори от история от федерацията по кеч с участието на Гробаря и Кейн може да излезе притча за братство и силата на духа 🙂

capture

В „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” няма фалш и преструвки. Няма го онзи театър, който някои хора играят пред останалите, „хей, вижте ни какви отговорни и способни родители сме, знаем как се прави”. В крайна сметка, като повечето от нас и Бакман чисто и просто се старае да бъде добър пример, да постъпва правилно и се надява, че малкото същество, което се е превърнало в център на живота му ще порасне като добър и щастлив човек… А за да се случи това не ти трябват консултации, програми, помагала и наръчници. И тази книга не е нито едно от изброените.

Да, тя е написана под формата на серия писма и бележки от един баща към неговия непораснал син, но всъщност „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е книга, адресирана до всички. До порастващите деца, които все още не са станали родители и им е трудно да разберат (и оценят) всичко, през което майките и бащите им преминават. До младите бащи, или пък до бъдещите такива, чието ежедневие ще се промени главоломно. И до техните половинки, които ще се борят с целия този хаос и ще се вбесяват за мокрите кърпи в банята.

Ненко Генов

„Божичко, ти си моето момче. Когато се роди, някой като че газира въздуха в дробовете ми. Ти духна в кръвта и със сламка и я напълни с мехурчета. Двайсет и пет години целият ми живот се въртеше само и единствено около мен. После се появи майка ти, а след това и ти и сега няколко пъти седмично се будя посред нощ и трябва да проверя дали дишате, за да мога да заспя. Разбираш ли?”

 Още за книгата: https://ciela.com/neshtata-koito-sinat-mi-tryabva-da-znae-za-sveta.html

Представяне на книгата по БНР: http://bnr.bg/hristobotev/post/101031828

Още ревюта:

http://readersense.blogspot.com/2018/10/blog-post_19.html

http://bookadventureclub.blogspot.com/2018/10/blog-post.html

https://booumouse.blogspot.com/2018/10/Fredrik-Backman.html

http://tebeshirche.blogspot.com/2018/10/blog-post.html

 

Реклами

One thought on “„Нещата, които синът ми трябва да знае за света” от Фредрик Бакман

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s