Обичам да гледам филми по книги. Обичам да сравня нечия чужда интерпретация на истории и герои, които вече съм опознал лично, изградил съм си представа за тях, визуализирал съм ги в главата си… Виж, за книгите по филми не мога да кажа същото. В повечето случаи нямам никакво влечение да чета романизация на сценарий. Нито имам нужда от спойлери за филма (ако все още не съм го гледал, разбира се), нито пък имам нужда от подробен преразказ на вече гледаното, защото, така де – ако филмът ми е харесал, просто по-добре да го гледам повторно, вместо да посветя двойно и тройно повече време, за да го преживея отново под формата на текст. А и въпросният текст на всичкото отгоре често пъти е муден и изкуствено раздут, писан без грам вдъхновение, просто съпътстващ комерсиален продукт, част от мърчъндайза към филма. Но романът „Формата на водата” (изд. „Изток-Запад“, превод Елена Павлова) НЕ Е романизация, а истинска, страхотна литература и пълноправно произведение на изкуството.

212224_b

Балтимор, 1962 г. Елайза Еспозито – нямо сираче, подхвърлено на брега на реката – работи от години като чистачка нощна смяна в авиокосмическия изследователски център „Окам”. В иначе сивото й ежедневие внасят цвят само добросърдечната й колежка Зелда и милият съсед Джайлс. Една съдбовна нощ Елайза вижда нещо, което не е предназначено за нейните очи – най-ценната собственост на „Окам“; човек-амфибия, уловен в Амазонка, за да бъде проучен и използван за целите на Студената война. Съществото е страховито, но и изумително разумно – способно е да комуникира и да разбира човешките емоции. Нямата Елайза е запленена от него и започва да го учи на езика на знаците. Постепенно интересът й прераства в любов, а амфибията осмисля живота й. Но щастието й е застрашено. Ричард Стрикланд – войникът, заловил създанието – държи пленникът да бъде подложен на дисекция, преди руснаците да се доберат до неговите тайни. И Елайза е принудена да рискува всичко, за да спаси своя любим…

b61427359683b4e30ca6f8df2dd5e601_XL

Гийермо дел Торо е пич, казвал съм го нееднократно. При все, че е нагазил сериозно в комерсиалното холивудско кино, човекът е останал верен на себе си и да бъде истински артист, каквото и да прави. Без значение дали се занимава с комиксови адаптации или режисира гигантски роботи срещу кайджу чудовища, дали става въпрос за мрачен и кървав хорър сериал или епично детско фентъзи, дел Торо подхожда към всичко със сърцето и душата си. Това е зрял творец, който не само е запазил детското в себе си, но и го е прегърнал и превърнал в неразривна част от филмографията си. И като казвам „детското в себе си” не говоря задължително само за очарованието от фантастичното и страстта по чудовищата, но и за онзи особен поглед към света, способен да види магията наоколо и да повярва в нея. И да, освен всичко, човекът също ПИШЕ!

Всъщност именно писателската страна на дел Торо става повод за срещата му с Даниел Краус. Двамата работят по книжната поредица „Trollhunters”, вече превърнала се и в популярен Netflix сериал. (Малко отклонение: Сериалчето наистина ви препоръчвам, ако все още си падате по гледането на анимация! Надявам се, че някое издателство у нас ще се реши да пусне и книгите на български, със сигурност имат потенциал да се превърнат в хит сред младите читатели). Та, седят си дел Торо и Краус, обсъждат си сюжетни линии и т.н., ненадейно разговорът кривва в посока „какви други неща пишеш и какви идеи имаш” и… Краус споделя своя идея, датираща още от тийнейджърските му години, в която чистачка от тайна лаборатория попада на странно същество в плен, помага му да се освободи и двамата бягат заедно. Дел Торо незабавно кипва от ентусиазъм и заявява на мига: „Това ще бъде следващият ми филм!”. Останалото, както казват, е история. И тринадесет номинации за Оскар, от които лентата печели „Най-добър филм”, „Най-добър режисьор”, както и отличията за сценография и музика. Седем номинации за Златен глобус (където отново отнася наградите за режисура и музика), и още дузина номинации за BAFTA.

Да се върнем на книгата, чието съавторство е доста любопитно. В крайна сметка този необичаен роман е дело на една също така необичайна колаборация между двама творци. Докато Гийермо дел Торо работи по сценария, Даниел Краус пише романа. Двамата обменят мейли, разговарят по телефона… до момента, в който Краус решава, че е достатъчно запознат с основите и не иска да научи нищо повече за посоката, в която дел Торо повежда сюжета. Краус започва да пише самостоятелно! В резултат на това „Формата на водата” филмът и „Формата на водата” книгата имат значителни различия, тъй като дел Торо и Краус са създали две алтернативни истории с общи корени, с общ синопсис дори, но всяка от тях може да съществува напълно отделно от другата, и представлява различно преживяване.

Capture.PNG

Истината е, че „Формата на водата” излезе на български още през март 2018, но четенето й се отложи значително поради две причини. Първо – точно по онова време вече четях вампирската трилогия на дел Торо, „Заразата”. И второ – ами гледах филма! И си казах, че след такъв въздействащ кинематографичен шедьовър ще ми е трудно да възприема книгата без да съм повлиян от филма. Ако знаех какъв мощен емоционален заряд се крие в романа едва ли щях да успея да се сдържа толкова дълго преди да го разгърна.

Съдържаща мотиви от мощни истории като „Малката русалка” на Андерсен и „Човекът-амфибия” на Александър Беляев, „Формата на водата” все пак не повтаря, а резонира с класиката. Гийермо дел Торо и Даниел Краус са разгърнали събитията по времето на Студената война, но темите са вечно актуални, а именно  – за приемането на различията, за липсата на човещина у тези, които уж се борят за бъдещето на човека с цената на всичко, за силата на личния избор и следването на моралния компас с цената на всичко. Това е книга, изтъкана от мрачна красота – нежна, лирична, но и безкомпромисна. Историята достига от най-низките и долни прояви на тъмнината в човешкия характер, до върховете, където любовта триумфира и кара всичко останало да има смисъл.

Още за книгата тук: http://iztok-zapad.eu/books/book/2082/%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%2C-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%83%D1%81

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s