Обичате Дж. Р. Р. Толкин, но вече сте (пре)прочели всичко негово, което е било издадено у нас? Мечтаете си за нови приключения из пределите на Средната земя? Именно там ни отвежда отново майсторското перо на един обичан български писател. Любомир Николов-Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“, развива вълшебната вселена на Толкин. И го прави с много талант, вдъхновение и почит към оригинала. В това ще се убедите от всяка страница на „Сивият път. Част I: Наследникът” и „Забравени сказания” (изд. „Изток-Запад”).

189346_b

Изисква се смелост, за да посмееш да пипнеш света на Толкин. А за да го направиш подобаващо се изисква дори още повече. Нужни са повече от задълбочени, едва ли не енциклопедични познания за цялата толкинова библиография. Възхищението и преклонението присъстват задължително, но трябва да ги използваш така, че да не застават на пътя ти. Изисква се особен вид фантазия, тъй че и епичните битки и задушевните разговори край огъня да омайват и да звучат живи и осезаеми за читателите. И не на последно място – иска се висока езикова култура, дар слово, да умееш да превръщаш думите в магия.

SiviyatPwt_cover-w500

Да притежава един човек комбинацията от всички тези неща е едва ли не космическо стечение на обстоятелствата, но ако трябва да поверим Средната земя и обитаващите я герои в ръцете на роден автор, то надали се е раждал по-подходящ от Любомир Николов-Нарви. Излишно е да казвам, че тук не става въпрос за някакъв интернет фенфикшън със съмнително качество, нито пък за изкуствено разтегляне на вече съществуващи истории. Ник Перумов и неговия „Пръстенът на мрака“ има да дишат праха на нашия Любо! И тук не говори нито признателността ми към всеотдайната му преводаческа работа, нито носталгичната усмивка, която будят у мен неговите книги-игри. Говори единствено качеството на прочетеното в двете красиви издания на „Изток-Запад”, илюстрирани от Петър Станимиров.

picture_1435

И това значи наистина много, защото опре ли до Толкин – вяра никому! Дори щом става дума за познавач от ранга на Любомир Николов, аз все пак подходих към книгите с доза здравословен скептицизъм. Все пак, едно е да превеждаш вече написана история, стараейки се да запазиш автентичното усещане на оригиналния текст, съвсем друго е да си опиташ силите като пълноправен творец на съвсем нови истории, запазвайки духа на всичко написано от титаничния автор, който те е вдъхновил. Но „Наследникът”, и „Забравени сказания” успяха почти моментално да разсеят всякакви предпазливи опасения, които се таяха във фенското ми сърце.

Capture.PNG

Оставете настрана авторски права, кръвни роднини, намерени и дописани записки и идеи на покойния професор, ролеви игри и бъкащи от ефекти екранизации. Наследството на Толкин е продължено, подобаващо и истински, тук в България. Поклон! И благодаря!

Книгандалф

„Куивиенен с кристални и здрачни води,

отразили безброй първородни звезди,

сбрали всичката прелест на първия час –

Първородните бяхме и ние тогаз.

Там за пръв път прекрачихме всички в света

и заплаха не беше тогава нощта,

а възторг без предел ? в звезден блясък облян

Куивиенен бе радост, почуда и блян.

Днес отдавна го няма, Морето го скри,

не остана ни сянка, ни спомен дори,

но в сърцата е жив и до сетния час

Куивиенен ще бъде частица от нас.”

Из „Забравени сказания”

Още за изданията: http://iztok-zapad.eu/books/book/1420/%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82.-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-i-%22%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82%22-%2B-%22%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%22-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8

Още отзиви:

https://choveshkata.net/blog/?p=4954

https://annahells.wordpress.com/tag/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/

https://scifi.bg/statii/post-priklyucheniya-v-srednata-zemya/

http://chetene.blogspot.com/2015/02/blog-post.html

http://www.shadowdance.info/magazine/books/forgotten-tales/

„Наследникът” e първата част от трилогията „Сивият път”, вдъхновена от великия Дж. Р. Р.Толкин. Книгата предлага на читателите приказно пътуване в света на една удивителна планета, населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания. През ХХІІІ век цивилизацията е рухнала след страховито сражение срещу вселенския демон Магед и неговата несметна войска. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга – армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки, люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека, фейрите и гоблините от Малкия народ и неандите. Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество: „Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син, по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин. На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал. От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал. И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон.“

Луксозното издание е придружено от специално безплатно приложение: книгата „Забравени сказания”. Изданието е 248 страници. Тук читателите отново се озовават в Средната земя, която ни е завещана като карта на вълшебна страна, изпъстрена с бели петна. Почти два века след Войната за Пръстена младият кралски писар Алвин Султатрин тръгва да събира легенди, които вече са почнали да потъват в забрава. Пътуването го води от Форност през Сивите заливи, та чак до Перуникови поля край Великата река Андуин и му разкрива удивителните отговори на редица загадки: Защо Гандалф е обикнал хобитите и как трима млади нехранимайковци от рода Брендифук са му помогнали да спаси Графството от гладна смърт? Кой е бил последният пазител на Сивите заливи? Къде е гробницата на Келебримбор и кой я е създал? Каква е връзката между Бягството на елфите и северното сияние? Тръгнете заедно с Алвин на тази приказна експедиция, за да се насладите на нова среща с вълнуващите тайни на Средната земя!

Любомир Николов е писател на научна фантастика, преводач, журналист и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които е издавал предимно книги-игри. Роден е на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ – правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. От няколко години ползва псевдонима Любомир Николов – Нарви. Брат на писателя Сим Николов.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s