Предколедно! Всеки се е втурнал в търсене на подаръци за близки и приятели. Ако следите блога ни, доста е вероятно въпросните подаръци да са книжни. А наскоро ви представихме една прекрасна книга, с която бихте направили двоен подарък, тъй като „София и хвърчащото креватче” (изд. „Locus Publishing”) ще бъдат дарени за лечение и рехабилитация на деца с детска церебрална парализа. Какъв по-добър начин да направим празника по-светъл не само за себе си, но и за другите? Автор на тази стойностна книга с мисия е Момчил Коритаров, който днес гостува на „Книжни Криле“. А ако самите вие прелитате край Коледния панаир на книгата, гледайте да не се разминете със „София и хвърчащото креватче” – издателство Locus ще намерите на щанд 106, разположен на партера на НДК.

sofiaflying_cover

  • Най-голяма радост в живота ми носи… тук ще си позволя да развия малко повече въпроса, с риск да ви отегча. Вероятно бих учудил доста хора, но само допреди три години най-голямо удоволствие (казвайки го с ръка на сърцето) ми доставяше да играя футбол. Още от дете започна увлечението ми по Бразилия, красяща корицата на „Софѝя и хвърчащото креватче“, тъй като освен с удивителните си природни гледки и вдъхновяващи музика и култура, страната на кафето е и дом на някои от най-емблематичните фигури във футбола – спорт, който именно там е тачен като религия. И точно когато бях съвсем близо до осъществяването на една от най-големите си мечти, да посетя Рио, съдбата ми поднесе такъв удар, който същевременно ми отне завинаги възможността да практикувам любимото си занимание и ме принуди да опозная болничната среда отблизо за доста дълго време. Казвам това обаче, не за да търся съчувствие, а защото промених до голяма степен мирогледа си след тази неприятна случка. Започнах да намирам удоволствие дори в най-малките неща, но най-вече, се замислих, колко привилегирован съм бил да правя нещата, които обичам. Защото има хора, които също си мечтаят да пътуват до далечни страни, да спортуват или просто да се разхождат с приятели, но нямат тази възможност. Сред тези хора са и децата с церебрална парализа от болница „Света София“, на които се опитваме да помогнем с нашата кауза, и на които искрено се възхищавам за душевната сила и волята им в справянето с ежедневните трудности и предизвикателства.

d034db67-0939-45d3-b489-d513cd2560cc

  • За мен книгите са средство, което ни открива нови хоризонти. Те са неизчерпаем източник на вдъхновение, разширяващи границите на вътрешния свят у читателя и оригинален начин той да придобие друга перспектива. Всяка една книга на рафта е като паралелна вселена, която може с едно прелистване да ни отведе до различни интересни места във време-пространството, оставяйки ни накрая по-обогатени, по-добри и с чувство на благородна завист към тези, които все още не са я прочели.
  • Първата книга, която си спомням, че прочетох сам беше Емил от Льонеберия. Или пък беше Барон Мюнхаузен? А може и да е била Пипи Дългото чорапче. При всички случаи е била някоя от тези книги, може би първата, до която съм се добрал от библиотеката на баба ми по време на едно от онези дълги лета, които прекарвах при нея в Пловдив като дете.
  • Като малък най-много обичах да чета приключенски книги. Най-вече с главни герои деца, с които вероятно съм се отъждествявал. Бях завладян и от поредицата за Хари Потър, чиято магия ме запали по фантастиката.
  • Разбрах, че искам да пиша, когато започнах да усещам удовлетворение от училищните задания като например есетата, които ни караха да пишем. Усетих, че имам индивидуален подход към всяко едно от тях и винаги исках да привнеса някаква оригинална идея. Бидейки окуражен от добрите резултати, започнах сам да проявявам желание да пиша, а скоро след това започнах да експериментирам и със стихове, които като че ли ми носят дори по-голяма удоволствие. И все пак до този момент, всичките ми творби оставаха достояние единствено на мои приятели и близки.
  • Най-много ме привличат герои и истории, които вдъхновяват. И докато като по-малък се вдъхновявах от приключенията на фикционални герои, сега намирам истинските такива за още по-инспириращи. Мога да дам пример със сборника от статии „Кривата на щастието“ на Иво Иванов, който в изключително ерудирания си и неподправен стил, представя реални хора и невероятните им истории, пречупени през призмата на спорта, оставяйки те накрая трогнат до сълзи и разтърсен.
  • Най-голямото предизвикателство за един автор или поне за мен е улавянето на вълната на вдъхновението, отличаването на добрите идеи. И докато преди имах усещането, че музата намира сама мен, когато пожелае, сега все по-добре успявам да канализирам тази творческа енергия и мога да пиша, когато сам реша да седна пред белия лист.

6280438_back__b

  • Най-голямата разлика между децата от моето и сегашното поколение е лесна за разпознаване. Със сигурност това са технологиите, които разбира се сега заемат важна част от живота ни, но освен, че допринасят и улесняват ежедневието ни, също така отнемат някои неща. Това са непринудеността и естествения контакт между хората. Когато бях малък например с децата от квартала ми се разбирахме да се чакаме в двора на най-близкото училище и можехме да прекараме цял ден в преследване на футболната топка, или да играем на стражари и апаши, на криеница, и още куп други игри, за които сега си давам сметка, че развивали социалните ни умения. Сега голяма част от децата са хипнотизирани от екрана на телефон, таблет, компютър или Бог знае какво друго и се вълнуват повече от виртуалния контакт с връстниците си, отколкото от истинските преживявания, които като че ли парадоксално стават по-малко важни. Не искам да съм лошият чичко, който размахва пръст, тъй като дори още нямам 30 години, но все си мисля, че тези неща имат значение и нещо трябва да се промени. А пък може и да греша и всичко това да е част от естествения ход на времето, в което живеем. Кой знае?
  • Най-голямата ми мечта за бъдещето е да създам здраво и щастливо семейство, тъй като съм на прага на този етап от живота си. И все пак един ден да посетя Рио де Жанейро! Защо пък не?

One thought on “„Книжни Криле“ си чуруликат с Момчил Коритаров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s