„Кубът” на Алекс Гор (изд. „Фабрика за книги”) е български роман в духа на творчеството на Майкъл Крайтън. Мащабен трилър, сместващ политика, научни факти и фантастика, „Кубът” е дебют, написан с немалко мисъл и още повече размах.

Насред Либийската пустиня загадъчно се появява зарината до половината в дюните руска ядрена подводница. В небето плува странно сияние, което мени цвета си сякаш според настроението. Никой не знае какво се случва, но всички са сигурни – двете явления са свързани… и по всяка вероятност касаят извънземна намеса. Международен екип от разнородни специалисти – пълничък гениален математик, епикурейски настроен вундеркинд, нахакан журналист с тъмно петно в биографията и красива биоложка-работохолик, заедно с военни от САЩ и Русия се заемат с разплитането на мистерия, която може би заплашва цялото човечество. В хаос от математически уравнения, физични ребуси и времеви парадокси, сред мисловни загадки и динамични схватки, нашите герои, самите те оплетени в сложни отношения и собствени демони, се опитват да прозрат Куба – какъв е, откъде се е появил… и дали е способен да унищожи всички нас.

Capture1.PNG

Далеч от перфектен, но все пак – стойностен и любопитен дебют на Алекс Гор, „Кубът” е като комбинация от задължителните жанрови тропи на фантастичния трилър и няколко скрити сюжетни коза, които се разкриват към финала. Плюс стабилна доза научна обосновка, която е резултат или от завидна обща култура, или от значителни проучвания. Много приятно впечатление прави наличието на графики и диаграми на определени ключови места в текста.

 Историята на „Кубът” има пасажи или сюжетни елементи, които ми напомнят на определени сцени от „Близки срещи от третия вид”, „Досиетата Х” и… един малко популярен фантастичен филм, озаглавен “Epoch” (2001) – https://en.wikipedia.org/wiki/Epoch_(film). В никакъв случай не обвинявам Алекс Гор в плагиатство или нещо такова, напротив – казвам го като комплимент, понеже романът му създава атмосфера, близка до тази на някои любими мои филми. Екип от учени, шашав феномен, камара теории, ескалиращо международно напрежение, докато човечеството може би е на прага на нова ера…

Capture

Основните ми забележки са две. Първо, на „Кубът” му отнема известно количество страници преди да набере скорост и да завърже истинската интрига. Авторът би трябвало да започне една идея по-ударно и да намери начин да внесе повече действие на що-годе равни интервали, за да държи вниманието на по-нетърпеливите читатели.

Второто са „гласовете” на героите, или по-скоро – липсата на такива. Доста от учените и международните специалисти, които имат роля в сюжета звучат напълно еднакво като тон и изказ, и сякаш разговарят роботи. Всъщност… като се замисля, това може би е търсен ефект, защото известна част от учените наистина сякаш се държат студено и дистанцирано, сякаш целият този гений и технически ориентираното мислене не са оставили в мозъците им място за поне малко емоционална интелигентност.

poster-780

„Кубът” е книга, която заслужава да й се даде шанс. Тя далеч не е така изчислена и полирана като западните бестселъри, и всъщност именно тази лека хаотичност я прави и една идея по-близка до произвола на реалността. Интересен трилър, който ако се бе появил в средата на 80-те сигурно би послужил като основа за някой от комикс-сериалите в списание „Дъга”.

Книгандалф

Ревю на на „Кубът“ от Книжен Петър: https://knijenpetar.wordpress.com/2018/11/30/kubut-aleks-gor/

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s