Прекарвам си лятната ваканция на моя лична all inclusive почивка! Не ми трябват петзвездни хотели, нито пък барман, подхвърлящ шейкъра в непосредствена близост до шезлонгите на басейна. Всичко, от което имам нужда е удобна пейка под зелената сянка на градския парк, близкото магазинче с промоцията „фреш + кафе” и, най-ключовата част, последната книга на Брандън Сандерсън! „Оковите на скръбта”, свежо издадена от „Студио Арт Лайн” е суперувлекателното продължение на „Отсенки от себе си”, задължителна за всички почитатели на поредицата „Мъглороден” и стопроцентова радост за всеки жанров фен!
Оковите на скръбта: легендарни металоеми, носени преди векове от самия Лорд-Владетел – докато Издигащия се воин не ги изтръгнал от ръцете му, с което го погубил. Твърдяло се, че Оковите владеят невероятна мощ – но, разбира се, всички знаят, че те отдавна са се изгубили в мъглите на времето. Някой току-що ги е открил. В Елънделския басейн назрява буря. Недоволството на работническата класа е само началото; задълбочила се е пропастта между столицата и останалите градове в Басейна – градове, които Елъндел претендира да води и обединява, но за чиито граждани той е по-скоро тиранин. Посред всичко това, Уаксилий Ладриан получава вест, че е вероятно легендарните Окови на скръбта да са били открити от учен-кандра. Тези оръжия биха могли да нанесат непоправими щети и да нарушат баланса на силите в Басейна. Уакс не иска да има нищо общо с Оковите на скръбта. Преследването на митове не е работа за един блюстител на закона, а и той си има по-сериозни и належащи проблеми, с които да се справи – рани, прорязани в самата му душа. Защото какво може да направи човек, когато разбере, че сам Бог го е излъгал? Сблъсък на древни легенди, политически смут и криза на вярата – това са основните съставки във взривоопрасната смес на третия роман от поредицата за Уакс и Уейн. Онова, което краят му ще разкрие, ще промени из основи всичко, което сте вярвали за света на „Мъглороден“. Винаги има още една тайна.
Носи се мълва за могъщество, принадлежало някога на не кой да е, а на лорд Владетеля. Древен предмет, артефакт от отминали времена, който ще дари притежателя си с безгранична сила. Класика в жанра или пък жанрово клише? Все тая, Сандерсън е способен да превърне дори най-изтърканите и експлоатирани сюжети в свежа заигравка, с която да обърне очакванията на читателите на 180 градуса. Светът на „Мъглороден” е място, от което едва ли някога ще се уморя, а Уакс, Уейн и компания отново са във вихъра си.
Колкото до света – отново имаме шанса да посетим нови места, страхотни локации, изградени с невероятно въображение и безпогрешно усещане за нужния детайл, който създава богата представа за цялостната картина. Сандерсън е като машина за идеи, на която просто няма копче за изключване. Разбира се, за да се отправим към новите места, нужна ни е и нова мисия!
Уакс, който волю или неволю вече е център на общественото внимание, неохотно е въвлечен в поредното приключение, но този път мотивите му да хукне са по-лични от всякога. Сватбата му, провокирана далеч по-малко от лични чувства и далеч повече от „общото благо”, отива на кино. Противно на идеята му за приятно прекарано време, амбициозната сестра на Мараси, Стерис, се впуска в преследването на гореспоменатия артефакт, а Уакс съвсем няма намерение да я остави сама в такъв момент. Като за капак, (без спойлери, нали?) някои изгубени и считани за мъртви членове на родословното му дърво се оказват заплашени от други членове на родословното му дърво, и на бедния Уакс направо му се разкатава фамилията.
Героите на Сандерсън имат страхотна химия помежду си, и съвсем не говоря само за готините взаимоотношения между Уакс и Уейн, които са станали запазена марка на серията от четвъртата книга насам. Стерис получава светлината на прожекторите в този том и развитието й по време на всичките тия приключения е едновременно адски забавно, трогателно и зрелищно. Останалата част от ансамбъла също не е забравена. Сандерсън е вметнал в наратива ретроспекции, които ще ви накарат да видите героите от различен ъгъл. Много ми допада, че нито един следващ роман от „Мъглороден” не е просто още от същото – динамичното действие дава шанс на характерите да се проявяват в нова светлина. Книга след книга те ти стават нещо повече от просто симпатични, стават ти близки.
В „Оковите на скръбта” има известна прилика с моменти от предишните книги, но това не е произволно преизползване на тропи, а напротив – съвсем умишлено ехо. Сякаш Сандерсън се е опитал да загатне някакъв вид своеобразна цикличност в съдбите или пък да постави паралел между сходните перипетии и дилеми, през които преминават принципно коренно различни хора.
Ако четете това ревю, вероятно вече познавате стила на Сандерсън, но ако някой случайно се чуди – хей, човекът го може и явно няма никакво намерение да изменя на себе си. „Оковите на скръбта” поглъща по начин, по който малко други книги успяват да ми окупират вниманието. Това е роман, който се чете с настървение и глад. А финалът е истинска бомба със закъснител. Уверявам ви, няма да останете разочаровани.
Сандерсън предоставя изненадващо много отговори на натрупалите се в предишните томове въпроси. Някои от тях обаче, все пак си остават отворени. Моят основен въпрос обаче е следният: The Lost Metal, КОГА? Expected publication: October 15th 2020 ….. Демит!
Още за книгата тук: http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=441
И едно изпреварило ме ревю: http://pekazh.com/review/bands-mourning-brandon-sanderson/
Книжни Криле 