Когато се спомене пътуване във времето доста хора май най-често се сещат за сложни машинарии, изобретения, които разкъсват пространствено-времевия континуум, парадокси, ефект на пеперудата, роботи-убийци от бъдещето, летящ ДеЛориън и 88 мили в час… „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман (изд. „Ера”) обаче е една по-различна, по-лирична и съкровена история за пътуване във времето. По какъв начин Луна попада обратно в 1977 година? Тази подробност не е от особено значение. Важното е защо е там. А причината е повече от драматична. Тя трябва да спаси майка си. Не просто живота й, но и съдбата й.
Сестрите Луна и Пиа разбират, че всъщност са полу-сестри. Разкритието идва от запис, оставен от покойната им майка Мариса, сложила край на живота си преди няколко месеца. Луна и Пиа все още не могат да преглътнат загубата на майка си, а новината, че двете са имат различни бащи им идва като гръм от ясно небе. И това далеч не е единствената тайна, която изтерзаната жена е пазила дълбоко до смъртта си. Причината за дългогодишната депресия и самоубийството на Мариса е разтърсваща.
Луна и Пиа не са на себе си. Намесата на леля им Стефани идва тъкмо навреме. Тя предлага на двете сестри смяна на обстановката – двете посещават къщата в Ню Йорк, където майка им и Стефани са прекарали навремето най-щастливите си мигове. С влизането в някогашния дом на майка им обаче нещо у Луна се променя…
Луна Синклер, здраво стъпил на земята учен, физик, личност, която е инвестирала вярата си във формули и теореми, в неопровержими доказателства и природни закони… май полудява. Защото не може да се пътува във времето, нали? Това е нереално. Нечувано. Неестествено. Невъзможно. Но Луна скоро ще се убеди – това е „Лятото на невъзможните неща“. Разсъдъкът й не й изневерява, тя не сънува, нито халюцинира. Внезапно Луна Синклер се е сдобила със способността да пътува във времето и тази й способност я отвежда до далечната 1977. Година, в която майка й е все още жива. А датата е броени дни преди страшното събитие, белязало Мариса завинаги.
Не минава много преди идеята за спасението на Мариса да обсеби Луна. Тя е готова на всичко, за да помогне на майка си в миналото, дори това да значи да промени окончателно настоящето. Дори това да означава да застраши собственото си съществувание. И сякаш нещата вече не са достатъчно сложни, Луна започва да изпитва чувства към мъж от обкръжението на майка й през 1977.
Това е първата книга на Роуан Колман, която чета. Разгръщайки я не знаех какво да очаквам, но анотацията ми прозвуча интригуващо, а оценката в Goodreads бе достатъчно висока, за да ме убеди да я пробвам. И определено не съжалявам. Не, това е прекалено меко. Радвам се! Както че прочетох книгата, така и че открих Колман.
Лятото на невъзможните неща“ наистина си заслужава вниманието. Драматургично историята е наистина силна и има редица моменти, в които човек направо може да го присвие представяйки си през какви унищожителни чувства преминава главната героиня. Щипката научна фантастика е наистина само щипка, но е напълно достатъчна, за да послужи като мощен катализатор на един наистина вълнуващ сюжет и да предостави на Колман възможността да ни хвърли ръкавица с редица сложни морални въпроси, пред които би се изправил един евентуален пътешественик във времето. „Лятото на невъзможните неща“ е една от онези невъзможни истории, които са написани така добре, че докато ги четеш никак не ти е трудно да повярваш в тях.
Книголюба
Още за книгата:
http://www.erabooks.net/?action=show_book&bid=671
Още мнения за книгата:
http://azcheta.com/v-lyatoto-na-nevazmozhnite-neshta-rouan-kolman/
https://ladybugspage.com/2018/05/04/the-summer-of-impossible-things/
https://mybooksaremyworldblog.wordpress.com/2018/05/26/лятото-на-невъзможните-неща-роуан-ко/
Книжни Криле 