„Софийски магьосници” (изд. „Сиела”) с пълно право се превърна в едно от събитията на родната жанрова литературна сцена за миналата година. Разтоварващо и свежо, ърбън фентъзи приключението на Мартин Колев превърна прозаичното и забързано столично ежедневие в сцена на свръхестествени конфликти, не без задължителното чувство за хумор. От прочитането на романа насам внимавам от къде си купувам дюнерите, но уви, след безбройни опити, все още не съм успял да овладея заклинанието за възстановяване на продупчени билетчета. Освен с широка усмивка на уста „Софийски магьосници” ме остави и с желание за „още от същото”, тъй че съм изключително доволен, че от „Сиела” не ни оставиха да чакаме дълго продължението – „Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа”.
Страшна буря идва… Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър. Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. Но дали Бриян знае правилните въпроси?
Повечето познайници от предната книга са тук, но ситуацията е малко по-различна след цялата свръхестествена неразбория, на която бяхме свидетели. Управата упражнява по-силен контрол и се стреми да ограничи магьосничеството, а взаимоотношенията между различните групи също са се променили. На нагазващия в магьосническото поприще Бриян Тенев редовно му се присънва някаква тайнствена врата, водеща незнайно къде и под зоркото менторство на Баба Буря момчето ще се опита да открие както отговори, така и самия портал. Разбира се, докато Бриян се опитва да разреши мистерията, силите на злото съвсем не спят, тъй че задачата му никак няма да е от лесните. И то особено пък сега, когато не само, че Свилен и Ванина ги е хванала липсата (и кой знае какво още), но и амулетът на чирака го няма. Е, но пък има други работи – нови, колоритни герои, щури заклинания, множество съдби, поставени на карта, закачливи, леко пародийни намигвания към родното съвремие…
С други думи, „Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа” отново съдържа всичко онова, което ме накара да харесам първата книга. Да, двойката наистина е „още от същото”, както казах по-горе, в най-добрия смисъл. Има я същата оная приятна харизма, с която авторът разчупва сивите улици и неугледните квартали и ги превръща в места, където се спотайват небивали създания и се разиграват неподозирани за обикновените хора битки.
Не мога да не спомена и това, че между двата романа съществува силна връзка и достатъчно консистенция, за да повярвате, че всичко се случва в една и съща приказна художествена действителност. Не говоря само за препратките към предния роман, нито пък за завръщането на вече познати персонажи, а за това, че Мартин Колев внимава да не нарушава собствените си правила, да не изменя устоите, които вече е положил, а просто да ги надгражда и разширява.
Отново, „Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа” не е нито нов връх, нито крайъгълен камък на фентъзи жанра, но има всичко необходимо, за едно качествено (пък ако ще и непретенциозно) забавление. Книгата не се взима прекалено насериозно нито за миг, но това не значи, че и авторът й е подходил несериозно към предизвикателството да не разочарова феновете на първия роман. Светът на софийските магьосници може да (и вярвам, че ще) се хареса и на подрастващи, и на по-възрастни читатели, а Мартин Колев помага и на едните, и на другите да видят кварталната картинка през призмата на приказното.
Разделяме се с пожелание за „Софийски магьосници 3” и… първоаприлската шега на „Сиела” 😉
Разумните туристи летуват в Бургас, а търсачите на опасности – във Варна.
Знаете ли, че „морската столица“ е свърталище на зли създания – крайбрежни вампири, които предпочитат кръвта на съседката Мария пред коктейл Блъди Мери?!
Уви, група студенти от Югозападния университет не знаят това. Те наемат бунгало на морския бряг и лятото започва обещаващо: семестърът е свършил, време е за свалки и само досадните комари развалят кефа от нощното къпане… Техните ухапвания обаче ще се окажат най-малкият проблем, щом призрачно пълнолуние обагри морето в червено…
А ние, от „Книжни Криле” ще очакваме още и „Търновски таласъми“, „Карловски караконджули“, „Пловдивски полтъргайсти“, „Врачански вещици“, „Видински върколаци“, „Русенски русалки“, „Бургаски банши“, „Хасковски харпии“, „Самоковски самодиви“, „Калоферски кръволоци“, „Ихтимански инкуби“, „Сливенски сукуби“, „Тетевенски троли“, „Драгомански демони”, „Монтански минотаври”… 🙂
Книжни Криле 