„Дюи – котето от малката провинциална библиотека, което трогна света” (изд. „Еднорог”) несъмнено трогна и мен. Дълбоко. Котешките мемоарите на Вики Майрън са една от най-топлите, сърдечни и сърцераздирателни истории, които съм чела. А фактът, че историята на Дюи е истинска прави книгата дори още по-въздействаща.

dyui-9789543651849Пазя хубави спомени от „Котката на Далай Лама” на Дейвид Мики и „Единственият и неповторим Айвън” от Катрин Апългейт, искаше ми се да прочета нещо с подобна тематика и когато зърнах „Дюи” си казах – ето това ще е следващата книга, която ще прочета! Общото между трите е тематиката за животното и гледната точка към света през очите на създание, което има различна перспектива към ежедневието, наблюдава света на хората отстрани, но и има своя позиция за живота. Все пак, книгата на Вики Майрън е доста различна от гореспоменатите две заглавия. Един съвет преди да започнете четенето – пригответе си кърпичка, защото иначе има опасност книгата така да подгизне, че чак страниците й да станат на вълнички. Поплаках си, и то как.

cvr9781847388131_9781847388131_lg

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите. Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.

 20130924_26c504

За всеки любител на котките, „Дюи” е направо задължителна книга. Гарантирам ви, ако някога сте гледали котка, ако имате котка в момента, или ако просто си падате по тия мъркащи и гальовни създания, то това е вашата книга. Но любовта към котките не е решаваща за това как ще възприемете историята. Нито пък любовта към животните като цяло. Или пък към библиотеките. Книгата на Вики Майрън е невероятно топла и красива, а темите й са общочовешки и наистина не вярвам, че някой би останал безучастен към подобна история. Авторката наистина е разкрила душата си и е изляла сърцето си, при това по простичък и непретенциозен, но особено поетичен начин.

От едно нещастно, подхвърлено котенце Дюи се превръща в своеобразен талисман на градската библиотека, в обединител на жителите на цяло едно градче, местна знаменитост, дори във вдъхновение за тези, които не го познават лично, а само „виртуално”. Но най-голямо значение Дюи Рийдмор Букс има за онези, които са му най-близки. Дюи е утеха, Дюи е отмора, Дюи е мълчалива, но безрезервна подкрепа, верен приятел, източник на надежда…

Четейки неусетно се влюбих в Дюи, сприятелих се с хората около него, надникнах в душите им… Поиска ми се да съм била там, да съм била част от всичко това, да съм имала удоволствието да погаля котето, да го подържа в скута си в компанията на хубава книга. Но освен това релаксиращо и успокояващо чувство, което носи, историята на Дюи е и за терапевтичната сила на животните, за чудесата, които могат да се породят от контакта с тях. Чудно е, как едно малко, четириного същество може да ни учи за същността на приятелството и обичта, които в най-чистия си вид, най-истинската си форма са безусловни и безпрекословни.

Макар и скорошна история, романът на Вики Майрън съдържа едно такова леко носталгично усещане, което свързвам повече със средата на миналия век – усещане за провинциален уют, за сплотеността на малките градчета, за тяхната носеща сигурност рутина, за плавно течащия живот. Спенсър, Айова е място на картата, където съвременният цинизъм и студена пресметливост сякаш все още не са успели да се загнездят и ми беше много приятно да „прекарам” известно време в това спокойно и романтично кътче.

„Дюи – котето от малката провинциална библиотека, което трогна света” е истински празник на взаимоотношенията между човек и животно и поредното доказателство, че всъщност някои от малките неща в живота в крайна сметка имат най-голямо значение.

Книголина

Повече за „Дюи” можете да научите от сайта на изд. „Еднорог” – https://ednorog.com/products/product-46

Други ревюто на книгата:

https://bloodyrosered.wordpress.com/2016/12/08/dewey-lubov-na-chetiri-lapi/

http://queenoflunaelibri.blogspot.bg/2016/12/blog-post_28.html

http://justonebooklover.blogspot.bg/2017/03/blog-post_29.html

https://writingisfunbooks.wordpress.com/2016/12/27/дюи-рийдмор-букс-от-спенсър-айова/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s